Четох двата поста на Куини и се сетих за нещо, което ни се случи миналата година на общинското ниво на конференцията. Тогава аз и моята партньорка Вили Христова представихме своята екипна разработка по сериозен проблем за нашия град, но и за много селища в страната. Презентирахме своя личен професионален опит. Комисията с болшинство представители от общинската власт прецени, че не сме достойни да продължим напред. Колегите бяха на полярното мнение. Не искахме да се ровим защо е станало така. Но чухме изпуснати неволно думи. Явно темата бе твърде деликатна и не биваше да й се дава гласност. Нямах намерение да ви занимавам с това, особено предпразнично. Но постовете на Поли, после и на Дани, ме наведоха на мисълта за правото ни на мнение като учители и граждани. За съжаление не разполагам с декларации от класа на колежката за излагане на детски снимков материал в интернет пространството. Затова не мога да ви покажа презентацията. Представям ви само доклада. Престраших се да си покажа и лицето пред вас, защото естеството на тази публикация не приема повече визуална анонимност. Мисля, че вие сте комисията, която най-точно би изказала становище. Благодаря и предпразнично се извинявам!
Доклад "Обучението по БЕЛ във 2.кл.-два образователни модела"
Аз.... направо съм зашеметена от написаното.
Опитвам се да осмисля написаното и в главата ми нахлува един въпрос... Това същите деца ли са, които преди седмици написаха прекрасните вълшебни приказки??? Трябва да са те, щом миналата година са били второкласници.
Рози, поклон за труда и за резултата от него! Видим е!!! За нищо на света не бих се отказала от участие в Конференцията. Не и за тези деца. Те заслужават да се бориш с тях и за тях!
ЗА ТЕБ!
Благодаря ви, Дани и Вили! Прави сте и за зъбите, и за бюрокрацията, и за всичко останало. Знаех си, че тук е журито, от което такива форуми се нуждаят. Казвам го не защото виждам похвала за себе си и колежката, в това число и към всички останали български учители. А защото оценяте труда еднинствено и само за децата на България. Това може да го направи човек, който не си е доспивал, подготвял е мили изненади за своите малчугани, превързвал е рани, шиел е чанти и копчета, плакал е за децата си, смял се е с тях, бил е техен съветник, съдия... и още много, много неща. Това сме си ние учителите.
Не се отчайвайте и работете, но си знаете, че изход няма. Те 2 б най-вярно са го казали и за това според мен са по-интелигентни от зубърчетата от 2 а клас -
ІІ б Децата ... не са убедени, че образованието ще им осигури добро бъдеще. С желание, обаче, играят футбол.
Благодаря ви, Albena Kondeva, Iliana, feyata и Chopar! Само искам да уточня, че резултатите от външното оценяваме са не за сегашните ни ученици, а за предния ни випуск. Тогава моите деца бяха 100 процента българчета - 22 на брой, а на колежката междуетностното съотношение беше по-оптимално. Тези деца сега са в 7. клас и не са си променили успеха.Почти целият мой бивш клас достига до областен кръг на олимпиадите, някои деца - даже по 4 предмета. А матурите тогава показаха абсолютно честно резултатите. Гарантирам за това. По ЧП и ЧО имаше само една петица в целия ми тогавашен 4.а клас. А по математика резултатът беше мисля 5,67. Сегашните ми деца са същите сладурчовци, но още не са имали матури. И понеже се страхувам, че ще ми е за последно да постигам такива резултати, влязох тук.Казах го и горе - заради децата.
С всички деца, чиито родители не оказват подкрепа на учителя, се работи трудно. Ако родителят е вдигнал ръце от безпомощност, ако образованието не е било и не е негов приоритет, ако е по-зает с бизнеса си, отколкото с детето или просто му е все едно... етносът няма значение.
В класа ми има момченце, което е родом от Измир. Проговорило е на турски. Раснало е 4 години в Турция. Родителите му са амбициозни и държат на образованието на сина си. Детето говори перфектен български, учи се с желание, участва във всички мероприятия. За часовете по извънкласно четене заедно с майката и таткото подготвяха декори на различни приказки, които той изпълнява. На лингвистичното кенгуру е класиран на 2 място. Имам подкрепата на родителите и им благодаря за съдействието в работата си с детето!
Поздравления за ентусиазма , интелекта и големите ви сърца! Весели празници!
Рози, представянето на доклада пред общността е равностойно на участие в национална конференция. Тук този невероятно полезен труд ще стане достояние на много учители, които имат нужда от него. Благодаря, че го сподели. Колегите са казали всичко: за огромната бюрокрация, която ни смазва; за труда на началния учител, борещ се да спечели сърцето на всяко дете; за безсънните нощи...Знам, че ще продължите със своята колежка по този труден път. Желая ви много сили, за да устоите на трудностите, и разбиране от страна на колеги и родители. ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
Питам си защо общинските власти приемат вашата разработка като засягане на деликатна тема. Какво не им е харесало? Вие сте работили всеотдайно.Особено колежката от 2 б клас заслужава огромно БРАВО! Отговарям си сама. Защото ще се види на по- високите нива на конференцията, че те не спазват закона за интеграцията. Ето това е причинита да не ви допуснат. Защото искат този проблем да се покрие. Общинските ви власти са същите като нашите в нашия град- абсолютно незаинтересовани за бъдещето на училището- вашето и моето, защото и ние сме на вашия хал. За мен те са БЕЗОТГОВОРНИ за това, че са позволили в града ви да се унищожава бавно , но сигурно училище с тяхното бездействие относно ИНТЕГРАЦИЯТА на ромските деца, вместо да съдействат те да се разпределят поравно във всички училища и класове в града и наистина да се интегрират.
А на вас, уважаеми колеги, пожелавам здрави нерви, за да се борите с тези проблеми и тези "отговорни" фактори в общината. Иде и техния край. Догодина има избори. Надявам се да бъдат изметени до един от топлите им кабинети.
Благодаря на всички! Почувствах се точно като на национална конференция с компетентно и взискателно жури. Отговарям на въпроса на Kibar Aptula. Когато обиколиш многократно 58 семейства в района на училището и от тях се съгласят да дойдат в тази етническа среда само 9 /останалите ми българчета са от селата/, и то само при условие, че ако децата им са заедно, иначе ще отидат в друго училище, си принуден да правиш компромис. Ако се откажем от българите, като не изпълним желанието им, ромите също няма да дойдат, защото ще идат в училище с българи. Те търсят контакт, макар че другите бягат от тях Целият омагьосан кръг е от факта, че няма реална интеграционна политика, както обяснява и Грети. Имам чувството, че някой по сценарий противопоставя учители срещу учители, училища срещу училища. Знаете ли какво казват хората: “ На мен ми трябва среда, всеки може да научи детето ми да чете и пише!”? А в същото време ние с колегите ми трябва да се доказваме всяка минута и да учим децата да живеят заедно, при условие, че цяло звено – това на родителите им някой е пропуснал да научи, напротив-насаждал е омраза. Е, трудно е, та чак боли, но поне сме оценени от вас. Защото сте вътре в проблема.
Днес моята колежка има рожден ден. Вие й направихте най-подходящия подарък. Благодаря ви, колеги!
Рози, и аз като другите съм впечатлена от невероятния труд, който сте положили. Защо ли всички споделени проблеми са ми до болка познати?!
На теб желая бъдещи успехи!Честит рожден ден на Величка!
Розалина, точно там е проблема.Тръби се навсякъде, че интегрираме и трябва да интегрираме тези деца, но всъщност не искаме. Не че не можем, а не искаме. Преди време бях публикувала пост на тема "Боли ме душата". Още ме боли, защото в такива райони е страшно унизително събирането на клас. А преди дни по медиите съобщиха, как родители се "трепят" да записват децата в училище от 1 април. Откъде взимат удостоверение за завършена подготвителна? Може би бързат да не би децата им да останат за училища, където са смесени етнически. Може би това са същите радители, които заявяват че живеят като в приказка с комшията си от другия етнос!?
Мила Вили, ще трябва да ги ИНТЕГРИРАМЕ, ако не искаме да продължава така. Сигурна съм, че родителите им са в Гърция за да изкарат някой и друг лев. И ако наистина е така - прави им чест. За мен те вече са започнали да се интегрират. Много по-лесно им е да откраднат, отколкото да работят и това вече е голямо постижение. Бедността и безхаберието са бич на мира, не на образованието. Надявам се да не предадеш фронта!
Kibar Aptula, чудя се как съм пропуснала този пост преди. Сякаш чета своите мисли във всяка казана от теб и колегите дума. За малките градове събирането на клас е наказание.Толкова негативна енергия ни облива, че не можем да се съвземем години след това.И докато се опомним, дошло време за нов клас. И всичко почва отначало. А проблемът може да се разреши.Няма воля за това. Не исках по време на тези светли празници да виня никого. Пак няма да обвинявам, а ще изложа фактите, които премълчах. Вие ще прецените има ли решение или не. Например нашата община спечели проект към ЕС за интеграция на ромите, които непрекъснато се учеличават за сметка на българите. /И по мое мниние вместо за интерграция ще говорим за асимилация съвсем скоро./ Идеята, с която всички учители бяхме запознати и минахме два обучителни курса, бе да има във всяка паралелка от 22 деца по 5 ромчета.Какво се случи, защо се провали реализацията на проекта, никой не обясни.Сменяха се местни власти. Всеки твърдеше, че вината е в предното ръководство.И понеже точно ние най-много търсихме отговорност, а не получавахме отговори, решихме да попитаме от трибуната на авторитетния форум, какъвто е "Училището-желана територия на учениците" защо няма действаща интеграция. Разбрахте какъв бе отговорът. Стопираха участието ни нагоре. Не че бе от значение! Лично за мен са по-важни други неща от една такава изява!Винаги може да се намерят други основания защо не са харесали нашата разработка. Но защо ми се струва, че този е основният аргумент.Виждам, че и според вас е така. Но какво, в безпътица ли сме? Мисля, че Чопър е прав, а финалните твърдения на Вили Георгиева ми звучат някак казани ако не всеобщо, то от много учители.
Мислех и аз да ви опиша моите проблеми, но вече ги прочетох.
А иначе - поздравления за труда, колеги, и светли празници! Аз си имам и именничка - моята малка първокласничка - Велизара!
Весели празници!
С удоволствие и уважение чета за Вашата работа.
Аз, също като Вас, работя с деца от ромския етнос.
Срещали сме какви ли не ужасни проблеми с колегите, трудности... Стотици пъти съм излизала разочарована и почти разплакана от клас, защото за пореден път съм видяла похабените си усилия и труд, часовете допълнителна работа отишли на вятъра. Особено тежко е, когато децата отсъстват със седмици от училище.
Колкото пъти съм била разочарована, толкова пъти се сещам за подаръка от едно от най-бедните деца в училището ни - медальон с Исус за Коледа.
Или ромчетата, които на Сирни Заговезни поискаха прошка от учителките си, дори им целунаха ръка.
Има десетки такива моменти, които мога да изброявам.
Ромчетата се разкъсват между това, което е в училище и живота им в семейството, който често е изпълнен с грубост, мизерия...
Няма значение дали усилията Ви са признати от чиновници, политици, дори родители. Единственото Ви мерило трябва да са усмивките на децата и желанията им да са в класната стая с Вас.
Затова Ви пожелавам успех във всяко начинание и десетки блестящи, детски усмивки, които да посрещате в класната стая!
Този доклад трябва да бъде публикуван във всички вестници, за да отвори очите на целокупния български народ.
Колеги, за пореден път ви благодаря за оценката. Не държа точно този доклад да се публикува другаде или да се прати на висшестоящите органи. Може някой да има нещо друго по темата, което би предложил. Убедих се колко е дълбок и мащабен проблемът. Ако се обединим около идея за общо становище, ще се включа, дори бих могла да изготвя работен вариант /без да настоявам за това/. Само да изясним визията.
Здравейте! Аз също ще се включа в разговора, защото бях "там" и с една колега представихме разработка на тема "Училищният празник на етносите" /не е пълното заглавие/ във второ направление. Имаше чудесни разработки, представени "на живо", така както го изисква регламента. И държа да спомена имена: Антоанета и Пепа от Бургас, Антония и Валерия с прекрасните момчета от Каварна, Севдалина и Албена от Разград, Милена и Таня от с. Средище,колегите от Казанлък, Омуртаг.... Повярвайте, нито една добра практика не получи паричната награда! Взеха я двама директори - от Перник/!!!!/ - г-н Марин Никодимов, който дори не си направи труда да говори, а гледахме "кино", и чието училище бе сред определените да бъдат посетени предния ден и г-н Никола Колев, с Паталеница, който ни показа как бабите се учат на интернет в училището му, когато няма занятия! Смея да твърдя, а и според оценките на колегите, ние също показахме чудесни неща, резултат от две годишен труд на цяло училище, което е със смесен етнически състав! Комисията не пожела да покаже класацията си по точки, вероятно тогава ще проличи, че наградените с по 1000 лв не покриват някои критерии! Това е положението! Догодина - пак! Но без нас! А с обичайните - тези, дето се оказа че се познават с членовете на журито или с някои синдикални лидери и си участват по презумпция всяка година! Така не се прави, дами и господа!
А на теб, Розалина - поздравления за работата! И ако това те успокоява - не си сама!
Момичета, за мен тази тема беше приключена и затворена. Не разбрахте ли, че ако се предложи разработка по парлив и злободневен проблем, ако ще и брилянтни идеи и иновативна методология на отлично ниво да има, тя пак ще бъде препратена в “десета глуха”, само и само нечие удобно кресло да не се разлюлее. Държавата с нейните лостове – областните и регионалните управи не допуска говорене по проблемите, които самите управници години наред залагат. Ясно ми е кой печели и кои са губещите. Но и не мога да се боря с вятъра. Поздравления ,Роси! Очаквам материал! Тук той ще бъде оценен.
Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи