Повече ме впечатли втората статия. Тя като че ли е в противовес на първата. Уж мислим за децата, уж образованието е за тях, а финансовите инструменти налагат някаква форма на симулативно образование, с краен резултат-полуобразование. Училищата и сега бълват, а се задава нова страшна вълна от полуграмотни деца именно поради наложената формула: много ученици = много пари. Само че количеството в никакъв скучай не постатя знак за равенство на качеството.
Според мен, втората статия не е повърхностна. Извън леекичкото "пристрастие" към математическата гимназия, което хич не е зле защитено, всичко останало е сатирична проекция на стената към която вървим с любезната помощ на публичните ни власти - и централни и местни. Които просто нямат образователна политика. Противно на твърденията, че същата им "е приоритет". Това ми говори на мен текстът. 3-те смени и 4-цифрените заплати - са карикатура, а не манипулация.
Затова пък матриалът в Стандарт ми се вижда чиста манипулация. "край на...", "ще се търсят средства...." , "само в София, Пловдив и Варна не достига място за едносменен режим..." Ако не беше тъжно, щеше да е смешно.
Според бюджет 2010 - в София, Пловдив, Варна и Бургас се струпали вече 40% от всички ученици в България (миналата година бяха 30% пак според бюджет 2009, по-миналата - 22% и т.н.). Така че, ако на г-жа Стоянова (която има личния ми приз за най-презрителни към учителите дописки по време на стачката) целта й беше да информира статията щеше да се казва "Малко вероятно е до края на мандата това правителство да може да въведе едносменен режим и целодневно обучение".
Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи