Тези думи ги използвам често - да запазим детето в себе си. Стана ми много приятно и тъжно, че това е истина и една част от клипчето се отнася и за самата мен. Жалко е, че децата ни не знаят какво е детство. Какво ли ще бъде детството на техните деца..

Всичко беше много хубаво тогава - някога.

Върна ме години назад. Приятно и тъжно. +++

Дани, стихотворението е великолепно! Чувствено, проникновено, искрено!

Поздравявам те!

Не знаех, че клипът е преведен, по-точно адаптиран, и на български език. Май оригиналът е руски: youtube

Най-страшната разлика преди и сега е, че хората така се отчуждиха, че както те, така и децата им, не знаят и нямат никаква представа какво означава ПРИЯТЕЛСТВО... Мъчно ми е да го призная и констатирам...

Поздрави, Дани!  Радвам  се  със стиховете, които  сплиташ  чудесно!  Децата  са  много за  нас. Нека  запазим  обичта  някъде  дълбоко  в  себе си. Ние  им  даваме  всичко,  но  не  можем  винаги  да  ги  правим  щастливи. Щастието  е  в  техните  ръце!

                          

Красив поздрав, чудесен стих! Благодарности. Какво ли би отвърнало обичаното дете? Може би...

" Аз тичам като птица волнокрила,

по-бърза от лъчите, ветровете,

и бисери на радост в мен съм скрила,

на детството най-хубавото цвете."        П. Дубарова

Благодаря, Дани! Знаеш, че съм  фен на поезията ти. Толкова нежен стих, роден от обич! Мисля си за предимствата на новите възможности, но и за старите ценности- изконните, значимите, не старомодните и остарелите, както някои "модерни" хора биха ги нарекли, за да  скрият зад модерността си единствено духовна слабост.