Учебната година на практика свърши... Децата издадоха учебниците си и аз реших също да се подготвя за отчитане пред библиотекарката. Залових се с чистка у дома и освен, че събрах страшно много хартии (да ме прощават лишените от живот дървета), попаднах на един много мил спомен. Когато випускът на сина ми завършваше 1 клас бях подготвила за децата ваканционни тетрадки. Идеята за тях е на вече пенсионирана колежка (Добринка Тодорова), която в момента живее в Чикаго.
За съжаление закъснях със споделянето на тетрадката за настоящите първокласници, но ако идеята ви допадне, бихте могли да я използвате в бъдеще.
Преди 4 години подарих 23 ваканционни тетрадки (за всяко детенце). Падна доста писане от моя страна, но през септември децата ми ги върнаха - попълнени, красиво изписани и изрисувани.
Съжалявам, Поли! Наистина публикацията ми е със закъснение за тази година.
Обаче... идеята може да премине от хартиен на електронен носител ( Iura), а това ще я направи още по-актуална и лесна за реализация:)
Идеята за ваканционната тетрадка е много хубава.Благодаря,Дани!
Аз вече завърших първи клас,но ще си я запазя.На децата подарих книга - ,,Ваканционно другарче".Тя е точно за бъдещи второкласници .Много е хубава и занимателна .
Марго ,не се страхувай да учиш дъщеричката си.Аз също учих моята дъщеря и до ден днешен не съжалявам.Тя вече е студентка .
Относно обучението на собствено дете... Хм, спомням си случката с моя син, на който преподавах от 5 до 7 клас. В един от часовете не спазваше дисциплината /не беше нещо, за което бих наказал със забележка в бележника друг ученик, но нали не трябва да оставяме и нотка съмнение за толериране на собственото дете/, при което му поисках бележника и му написах забележка. На следващия час поисках да видя дали се е разписал родител и му направих забележка, че бележникът не е подписан. Така де, той си има и друг родител :-)) И друг случай си спомням - работихме с атласи и аз забелязвам, че моя син нещо се усуква и няма Атлас. При което аз започвам да се правя на строг и справедлив и му правя забележка, защо е дошъл без атлас. той отвърна -Ами господине - той е у вас. Вие сте взели и моя и вашия Атлас, като сте тръгвали за училище. Такива ми ти работи.
Чопър, много ме разсмя с разказаното, но какво да се прави... Мисля си, че родителите - учители на собствените си деца често ги наказват за назидание на останалите, а това не е справедливо...
Рада, абсолютно си права.
А една колежка, така улисана от работата, че си тръгнала с дневника в ръка и чак в рейса се усетила, че е в нея.
Това със забележката ми е до болка познато. И на мен ми се случи - един единствен път. Поисках бележника на сина си и написах забележката, която след това (като единствен родител) трябваше сама да подпиша. Много тъпа ситуация, но наистина не трябваше да оставя и нотка на съмнение в толеранс към собственото си дете.
Благодаря и от мен! Чудесно! Ще помисля как да го приложа за по-големите класове, тъй като приключих за тази учебна година с първи клас.
Приятна и заслужена почивка!!!
Даниииииииииии, супер идея, мила! Защо я открих със закъснение! Е, по-добре късно...
Желая ти първо да отдъхнеш поне мъничко през лятото, а после отново по твоя си начин да ни радваш с прекрасните си хрумвания, разработки и споделяния!
Ани, при мен също не бяха попълнени на 100% всички тетрадки, но това са деца:) И две редчета да са написали с желание ще е по-добре, отколкото 100 на яд.
А и като направих нацупена муцунка (понякога ми се получава), всички се опитваха да ме зарадват след това. Номерът не винаги минава обаче и не при всеки:)
Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи
Още архиви