От друга страна, вероятно надникват тук и ДРУГИТЕ учители.......Може пък и да е правилно мястото......знам ли?
Въпросът е да има ефект!!!
От организацията в едно американско училище извод не може да се направи. Наши приятели върнаха детето си в България, тъй като децата били принуждавани да държат пръст пред устата си през междучасията, което им напомняло да не бърборят. Посъветвах ги да си потърсят друго училище, а не да отричат системата като цяло.
Интересът трябва да бъде провокиран, детската личност трябва да се зачита, но и баланс трябва да има. В нашата свободия липсва само възможността да съдим учителя за щяло или нещяло.
Действително е време да се обърне внимание на това какви са правата на учителя и как да се мотивира той/тя, за да става сутрин и с желание да тръгва на училище.
Аз също съм майка и съм виждала как негов съученик тормози сина ми, но и съм слушала как майката на въпросния малчуган го съветва да не се оставя някой да го назидава, а да си търси правата със сила - защото така успявали в живота умните мъже - ??? Ха, сега, кажете как учителката да се пребори с това!?
Не съм сигурна, че променените условия ще решат неразбориите в образованието. Трябва да се започне от промяна в мисленетои на ученици, и на родители, и на учители и да се опитаме да изградим авторитета на учителското съсловие в обществото като цяло. Защото съм сигурна, че много от колегите имат такъв сред родителите и децата, с които работят.
И какаво, че е по-добре по математика.Математиката се учи цели 11 години.Дали ще научиш таблицата за умножение в 2 или 6 клас, това няма никакво значение.Това прави нашите второкласници не по - умни, а по-неспокойни, затормозени, а някои дори агресивни.Да не говорим какво коства това на учители и родители.
Всяко нещо трябва да се учи, когато му дойде времето.А кога е дошло това време, трябва да преценява компетентен екип от учители и психолози.
Като караме децата ни да учат в началният етап неподходящи за тях неща само доказваме, че ние сме глупави.
stefanov wrote : В момента се учи по-малко отколкото преди 15 години.
Абсолютно невярно твърдение. Поне за географията.
julia hristova wrote : И какаво, че е по-добре по математика.Математиката се учи цели 11 години.Дали ще научиш таблицата за умножение в 2 или 6 клас, това няма никакво значение. Като караме децата ни да учат в началният етап неподходящи за тях неща само доказваме, че ние сме глупави. Абсолютно вярно. Голям праз като тука изучават до 4 клас, а в много страни до 8 клас. Защо ли пък точно тези държави са сред най-развитите. Както и в други постове бях писал. ЗА мен има един критерий за успеваемо образование и то е напредъка на една държава. В САЩ обаче имат не по-малки проблеми в образованието си. Така, че да не абсолютизираме.
Абсолютно вярно. Голям праз като тука изучават до 4 клас, а в много страни до 8 клас. Защо ли пък точно тези държави са сред най-развитите. Както и в други постове бях писал. ЗА мен има един критерий за успеваемо образование и то е напредъка на една държава.
В САЩ обаче имат не по-малки проблеми в образованието си. Така, че да не абсолютизираме.
Интересно материалче от "Е-vestnik". Старо, но любопитно.
Анита Стефанова е ученичка в 12-и клас. От 2 години живее с родителите си и учи в САЩ, в градчето Ег Харбър край Атлантик Сити. Тази година ще е абитуриентка и ще кандидатства в колеж. Ходи всеки ден на училище и е доволна от това, което й предлага образователната система там. Преди това е учила в столично училище. Когато отишла в Америка, разбрала, че „между българското и американското училище няма нищо общо. Тук всичко е като по филмите. На ръгби мачовете танцуват мажоретки, оркестър свири в паузата на мача, от вкъщи те взима един от онези жълти автобуси.”
Анита учи в „Еgg Harbor Township High School”, държавно училище (public school), където обучението е безплатно. То е едно от елитните в района.
Ето как Анита сравнява американското училището с българското:
Сутрин ставам, взимам рейса, който е само за ученици, и отивам на училище. Училището отваря в 7,34 часа. Ако закъснееш оставаш на “дитеншън” (б. а. - detention - задържане, арест), задържат те след училище.
Като влезем в час, въобще не пишем в тетрадки и не ни диктуват. Материалът, който трябва да вземем, ни се дава напечатан на листа. Урока ни го пускат като презентация на телевизионен екран. След първия час има т. нар. „хоум рум” (home room). Там отбелязват дали присъстваш на училище или не, след което на един екран се пуска нещо като патриотична реч и всички американци стават прави с ръка на сърцето и започват да повтарят думите от екрана. Аз не го правя това, защото не съм американка, само ставам права от уважение. После по телевизора ни казват какво ще е менюто за обяд или какви спортни събития ще има днес.
Всеки ден имаме по 8 часа. Интересното е, че всеки час е с различна продължителност. Например първият час е 37 минути, вторият е 45, третият е 43. Междучасията траят само по 4-5 минути, колкото да имаш време да отидеш до шкафчето си и да вземеш учебниците за следващия час. В междучасията въобще не излизаме навън. В България си спомням как всяко междучасие излизахме за по цигара. Тук и да излезеш, няма какво да правиш. Най-много по физкултура да излезем навън.
В часовете е малко лудница, както в България. В Америка, обаче, много рядко има учители, които се карат на учениците, че говорят в час или че са без домашно. По принцип целия час минава като учениците си говорят с учителя. Преподавателите се опитват да скъсят дистанцията и се опитват да ни задържат вниманието и вместо да говорим по между си, да си говорим с тях. В българските училища определно беше хаос в часовете, на който учителите не можеха да противодействат, пък и май се бяха отказали. Докато тук, сякаш непринудената хаотична обстановка в часовете е съзнателно създадена, за да има по-близки отношения между ученици и учители.
Моето училище “Egg Harbor Township School” се води едно от най-добрите училища в този район. Тук правилата и системата са доста строги. Но ако отидеш в някои от съседните градове, където има училища само за черни, можеш да видиш всичко. Там е много по-зле даже и от българските училища. Там децата се бият, тормозят учителите, даже се стрелят и т. н.
В моето училище, учениците също могат да правят щуротии, но не се сещат. Те могат да си правят каквото искат, но знаят, че не трябва, и затова не го правят.
В часовете съвсем спокойно може да се преписва. На контролните може да си извадиш учебника върху чина и всичко да препишеш и учителката въобще няма да разбере. Тя има голямо доверие на учениците, просто не вярва, че някой може да го направи. Например, ако накараш някое американче да препише и макар да е сигурно, че няма да го хванат, пак никога няма да го направи, защото знае, че не е позволено. Те са послушни. Всичките са големи бъзльовци, дори и черните, които се правят на гангстери, са страхливци и не нарушават правилата. Тук всички си пишат домашните, учат си, държат се добре в час.
За разлика от това, което съм виждала в българските училища, тук учителите не могат да ти напишат по-ниска оценка, защото не си им симпатичен. Тях дори ги е страх, защото всеки ученик винаги може да отиде да се оплаче. Тук учениците си имат права и дори за такова нещо могат да осъдят преподавател.
Децата и въобще всички хора са много приятелски настроени. Никой не се държи лошо с теб и с всеки можеш да си станеш приятел. Каквито и недостатъци да имаш, колкото и да си странен, хората винаги ще общуват с теб и ще са любезни. Тук ги учат да са толерантни към различните. В България например, ако си нов в някаква среда, в училище или работа и не можеш да направиш нещо, както трябва, всички ще ти се смеят. Докато тук никой няма да ти се присмива, а ще дойде да ти помогне.
Аз сега например, като съм чужденка, и те не само че са любезни с мен, но даже съм им по-интересна. Постоянно ме разпитват за България. Като им разправям какво е в нашите училища и те не могат да повярват и много искат да дойдат в България.
Тук в американското училище има много правила. То и в българското има, но тук всеки ги спазва. Например мобилният ти телефон задължително трябва да е изключен и да стои в личното ти шкафче. Нямаш право да влизаш в час с MP3 player или iPod. Има и правила за дрехите. Строго забранено е да идваш с пижама на училище. Звучи смешно, но американчетата редовно го правят това. Стават сутрин и понеже закъсняват, направо се качват на рейса с пижама и чехли. През лятото за момичетата, презрамката на потника трябва да е широка минимум 3 инча. (1 инч е равен на 2,54 сантиметра – б. а.) Не можеш да носиш тези потници с тънките презрамки, защото ти се виждат рамената, а това според тях подтиква към някакви сексуални желания у срещуположния пол.
Има правила и за дължината на полата. Когато се изправиш и пуснеш ръцете си до тялото, полата ти трябва да стига минимум до края на пръстите на ръцете ти. Ако е по-къса, ти дават едни специални клинове, които трябва да обуеш. Тъмни очила също е забранено да носиш в час, освен ако не представиш медицинска бележка, че имаш проблем с очите. Не можеш да стоиш с шапка или кърпа на главата. Има хора, които нарушават тези правила и после ги наказват и остават на „дитеншън” след училище.
В България все още не е възприето учениците да работят през учебната година, но тук в Америка това е нещо съвсем нормално. Тук 80% от децата, които са над 15 години, работят. Имат право на почасова работа (part-time job), която да не им пречи на училището. Тя най-често е в магазин или заведение за бързо хранене. Някои си пишат домашните още в училище, за да могат следобеда да отидат на работа. Разбира се родителите им осигуряват всичко, но учениците го правят главно, за да си изкарат джобните пари. Тук сякаш се е превърнало в мода, защото даже и по-богатите деца работят.
Не мога да кажа кое училище предпочитам повече, но според мен и американското, и българското училище си имат своите предимства и недостатъци. Едно от предимствата на българското училище е, че там имаш повече свобода. Там можеш в междучасията да излезеш, да изпушиш една цигара на двора, да си говориш с другите и да става много весело. Тук е по-стегнато, със съучениците си говориш за по няколко минути само по коридорите, едва ли не, докато се разминавате отивайки към следващия час.
В Америка, обаче, системата на обучение е по-добра. Тук никой не те задължава да учиш. Те ти казват, че за този срок трябва да имаш 50 кредита (б. р. - точкова система, при която според резултата от ученето трупаш “кредити”), и оттам нататък въобще не се интересуват какво ще правиш, къде ще ходиш, дали присъстваш в училище или не. Ако искаш не идвай на училище, но за да завършиш съответния клас, ти трябва да имаш съответния брой кредити. За да ги вземеш, трябва да си вършиш работата в клас, да си пишеш домашните, да се явяваш на контролните. Всичко това ти носи точки. Никой не ти се кара затова, че не си си написал домашното, просто ти напомнят колко кредита губиш от това. Искаш или не искаш, ти спазваш правилата и учиш, защото иначе просто няма да завършиш и отпадаш. Тук няма задни вратички, както в България. Дори родителите да са близки с директора, ако ученикът няма нужните кредите, просто не завършва съответния клас. Така по някакъв начин те карат да поемеш отговорността за бъдещето си в свои ръце.
Имаш право да отсъстваш 10 дни без бележка, без никой да се интересува къде си бил. На 11-ия ден, в който не отидеш на училище без причина, плащаш 400 долара и оставаш на лятно училище, защото ти трябват кредити. Тук фалшивите медицински бележки за отсъствия не минават. Всяка бележка се проверява, обаждат се на докторите и т. н.
В българските училища е малко безпорядък. Там знаеш, че можеш да минеш и без да спазваш правилата. Знаеш, че дори цяла година да не си присъствал в часовете, ако се помолиш на учителката, ще ти пише тройка и ще минеш. Тук, колкото по-високи оценки имаш, толкова по-добри възможности ти се отварят за колежите, в които можеш да учиш като завършиш. Дори, ако си момче и си играл в отбора на училището по баскетбол, или си момиче и си била мажоретка, това автоматично ти осигурява безплатен колеж. Защото един нормален колеж е около 20-30 хиляди долара на година. Затова всеки гледа да има високи оценки, да е активен в училищната дейност, за да си осигури по-добро бъдеще.
От друга страна, признавам, че всичките тези правила правят учениците като роботи. Те знаят, че това трябва да го направят и дори не се замислят много защо го правят. Учениците учат само за теста и за оценката. Те назубрят материала, за да минат и после всичко забравят. Българското училище може да ти даде по-голяма обща култура.
Теоретично и в България има почти същите правила като тук, но там никой не ги спазва. Спомням си как протичаха часовете по английски език през последната ми учебна година в България (2005 г.) Повечето сядахме на последния чин, учителката беше млада, току-що завършила.Тя само ни казваше да не шумим много, за да може да предава урока на хората отпред, които искат да научат нещо. А ние отзад сме си взели солети, ядем, гримираме се, слушаме музика, някои даже по телефона си говорят. После обаче, като ми се наложи да дойда тук и да използвам английския, много съжалявах, че така съм си прекарала часовете. В Америка просто, ако не учиш и не спазваш правилата, директно отпадаш от образователната система, докато в България винаги знаеш, че някак си ще избуташ и ще минеш между капките.
Тази година ще съм абитуриентка. Тук истерията около баловете не се различава особено от тази в България. Всички се подготвят от много рано и дават хиляди долари за най-скъпите рокли, обувки и коли. Миналата година бях на бала на дванадесетокласниците и ми направи впечатление, че нямаха никакви балони и никой не излезе да крещи от колите. А в ресторанта не се сервираше алкохол. Имаше само кани, пълни с кола, лимон и лед. Това беше явно, защото никой нямаше 21 години и нямаше право да пие алкохол. Аз направо не можах да повярвам, че никой не се напи. Американските абитуриенти въобще не се забавляваха, както българските.
Не крия, че България ми липсва, все пак ми е родина. Аз мога да се върна по всяко време там, но не виждам смисъл. Там ще отида на училище, а всъщност цял ден ще съм в някое кафе и ще си намеря бележка, за да си извиня отсъствията. Да не говорим и за множеството свободни часове, в които пак трябва да се чудим какво да правим. Тук поне в училище винаги има какво да правиш, винаги ти запълват времето, дори и с тъпотии, но ти го запълват.
Ако съм в България, като завърша, ако имам пари ще отида да уча в университет, където има голяма вероятност обучението ми да бъде подобно на това в училище. В България, колкото и голям отличник да си бил в училище, никой не може да ти плати университета. Докато в Америка те стимулират и ако имаш висок успех, влизаш да учиш в колеж със стипендия и всички разходи по таксата са ти покрити. За момента, лично за себе си мисля, че в Америка имам повече възможности за развитие. Сега, като завърша, искам да отида да уча в колеж в Ню Йорк, защото там наистина кипи голям живот.
За мен, обаче най-притиснителното е, че учителите не се съпротивляват на това. Само коментират помежду си , но нищо не предприемат.Преди години стачкуваха, но тогава ставаше въпрос май само за пари.До момента всички медийни дискусии са провокирани по - скоро от родителите, отколкото от учителите.Какво спира българския учител да се противопостави на тази система.Страх, безразличие, примирение?
Мисля, че от действията и позициите на учителите зависи и учители и ученици сутрин да се събудят с мисълта "Аз искам да отида на училище"
julia hristova wrote : За мен, обаче най-притиснителното е, че учителите не се съпротивляват на това. Само коментират помежду си , но нищо не предприемат.Преди години стачкуваха, но тогава ставаше въпрос май само за пари.До момента всички медийни дискусии са провокирани по - скоро от родителите, отколкото от учителите.Какво спира българския учител да се противопостави на тази система.Страх, безразличие, примирение?
Поздравления за поста!
И аз съм като вас потърпевш родител, да не кажа още по-потърпевш, защото съм учител и съм едновременно и от двете страни на "барикадата", която ние за съжаление позиционирахме не където и е мястото. Отборната игра е трудно нещо, ако играчите не са се сработили като тим, затова губят я от противниковия отбор при мачове;)
Сега да припомня за какво ставаше въпрос: Играта се прототочи дълго и мъчително повече от месец и половина. Съотборниците с фланелнки (Р) сритаха по кокалчетата съотборниците си с фланелки (У), които пък поради умората, глада и изтощението коленичиха преди последната свирка на рефера и свиха байряка.И ..."кауза пердута"... Кога ще се повтори играта ли? Със сигурност тази вече никога - кой залага на уморени коне? Та кой е виновен само...?
Не мисля, че този провал трябва да обезсърчава учителската общност.
Аз и моето обкръжение бихме застанали категорично зад искания на българските учители, които ще са в интерес на едно по-добро образование.
Питам се, ако спомена пак за гумените глави, дали отново ще свалят публикацията.
Маги и Юлия, от последните ви коментари останах с горчивото усещане, че не сте избрали подходящата църква да се прекръстите... Опитайте пак, ама с повече обич и вяра, за да "хване декиш ".
Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи