Благодаря за линка! Прослушах интервюто внимателно и се ужасих от някои изказвания.

Изрязах си ги, за да си ги имам. Особено култовият израз за математическото генийче, което е блокирано, когато остане без компютър в училище, за да му решава задачите, и, да, това е основанието за компютъризацията според новия ни министър. Друго си е от съседите да черпиш информация за образователните проблеми.

 

Излиза, че:

1. От следващата учебна година ще се въведе целодневното обучение, което ще бъде ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за всички ученици, вкл. и за децата от подготвителната група. Само там, където няма база, ще се забави, но в големите градове такъв проблем не съществувал. (Това изобщо не е вярно обаче.)

2. Това че някъде няма класни стаи, няма условия за хранене и почивка, няма физкултурен салон  явно не е сериозно основание да се забави въвеждането. Което значи - нека първо да направим реформата, а после ще създаваме условия за нея и ще му мислим.

След като бяха ликвидирани по-малките училища по селата и градовете, учениците им се извозват до средищни училища, които са натоварени, защото иначе парите не могат да стигнат и училището ще фалира. Така на много места една класна стая се използва от два класа при двусменно обучение. Преминаването на едносменен режим означава да се предвидят още стаи, да има места за допълнителни занимания и столово хранене (иначе кетъринг в пластмасови кутии). Как ще се реализира това точно в големите градове не се знае официално място има, но на практика... няма стаи за новите класове от първокласници. 

Притеснението за целодневното обучение е обосновано. Може би всички проблеми, които споменахте, ще са "препъни" камъчето за новата реформа. На есен и аз поемам първи клас и искрено се надявам това решение да за добро в нашето образование, а не поредният екперимент.

 

На мен ми допадна изводът, че не само училището е отговорно за възпитанието на децата, а и семейството и че учителите макар мизерното заплащане, полагат огромни усилия и работят с любов.Поне управляващите го признават, за първи път го усещам след дълбокото разочарование от стачката.

На мен ми хареса категоричността, с която министърът отхвърли явната провокация на журналиста, че училището е чалга. Изказването му за отговорността на обществото към децата също е удар в десятката, макар че съм съгласна, че част от интервюто търпи критики.

Примерът за компютърното генийче е доста тъп и едва ли подобни примери са най-добрата основа, на която трябва да се стъпне, за да се защитава компютъризацията и модернизацията на училището. Да твърдиш, че училищата в големите градове няма да имат проблеми с базата при целодневното обучение, след като повечето училища са на двусменен режим, е просто смешно и още по-смешното е, че тази информация е достигнала до министъра, чрез г-жа Фандъкова ?!?. Незнам кой кого лъже, но ми се струва, че се задават доста неуредици и отново ще има прехвърляне на отговорности.

Аз пък мисля, че отново се бяга от по-сериозните проблеми на образованието - неговото съдържание и степен на трудност.

Чух, че министърът ни ще дава интервю, но по това време съм в час и не можах да го слушам и гледам. Благодаря, че сте го публикували! Аз съм работила на целодневно обучение с 6- годишни първолаци. Беше трудно, а сега ще е по- трудно. Тогава родителите все още бяха отговорни към децата си , а сега не е така и цялата отговорност ще е върху нас. Сега пак ми се пада "честта" да започна 1 клас на целодневен режим.   В нашето училище има  условия за него. Няма само спалня. Всичко друго си имаме. Друго ме тревожи. Ще чуваме "Ми то детето е цял ден в училище, вие сте отговорни!"

Е , има и нещо хубаво  и то е , че ще се търсят начални учители т. е.  работни места.  Само се питам при намаляване броя на децата и делегирания бюджет как ще се справим с издръжката. Малко деца, а повече учители.

 

Да кажем се реши въпросът с недостиг а на стаи и условията  за хранене. А в колко училища стаите са пригодени за целодневен престой на децата? Има ли кътове за отих, игра, занимания по интереси? Каква всъщност е целта на целодневното обучение? Да се облекчи семейството?  Да се приключи с частните занимални?  Навярно е обхващането на децата и качеството на подготовката. Но…ще може ли учителят да окаже индивидуална помощ  на 24 деца в часовете за самоподготовка?

Да, и сега има полуинтернатни групи. В тях са смесени  ученици от различни паралелки и  все пак успяват да се подготвят. Но ми се свива сърцето, виждайки как дребосъчето от една класна стая влиза в друга, сяда пак на твърдия чин и пак започва учебен час.  Масов учебен час - каквато и друга дума да измислим  с тази бройка ученици, той си остава  такъв.

Би било добре преди да се отпочне с реформата да  се осигури подходящо обзавеждане. И дано се заложи работата  да  е с по-малки групи.

Как пък ще се стъкми бюджетът...поживем-увидим.