Грете, съчувствам ти искрено! Не съм имала чак такъв клас, но мога да ти препоръчам нещо като игра!  Родителите направиха на децата по една палка ( от картон) като на катаджиите, но по- малка- едната страна е зелена, а другата- червена. Когато искат нещо да кажат вдигат зелената, а ако нещо не разбират- червената. Същата палка, но само с червено имах и аз.Вдигна ли я,  значи трябва да мълчат! Възприеха го като игра и се получи.Носеха си ги и във втори, и в трети, та дори и тази година, но вече им е смешно! Дано ти се получи! Успех, мила!

Гретенце, да знаеш само колко добре те разбирам! Аз вече май мога да кажа , че съм ги поукротила, но с такива деца се сблъсквам за първи път-май поколенията се променят стремглаво. При мен има друг много по-сериозен проблем, върху който седмици наред размишлявам.Присъствах на празника им,когато завършваха предучилищна и тогава децата показаха завидни знания, чак се питах какво ще правим в 1 клас, като знаят толкова много. А какво се оказа - ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО! Дечицата си нямат и представа от това, което са наизустили и представили на тържеството. Децата нямат никаква вина, те затова ще идват на училище и с общи усилия ще се справим. Питам се-ЗАЩО е бил този цирк от детската градина, така ли не са успяли да се справят даже с цветовете?!  Далеч съм от мисълта , че е така навсякъде, познавам много детски учителки, които си вършат работата чудесно. Не виня никого, но е много трудно, когато някой с безотговорността си скъса веригата и следващият да му мисли.

Надвикването определено няма да помогне. Най-много да останеш без глас. Колкото и да са палави, децата са си деца. У тях си има доброта и се разбират и с добро. И моите са доста шумни и палави. Но се опитвам да им покажа, че се отнасям сериозно към тях, както към възрастните, но и очаквам да имат по-отговорно поведение. Мисля, че вече се получава. Е в края на учебния ден са малко по-шумни но.. Търпение и обич. Това е формулата.

И в нашето училище има два такива класа. Те вече са във втори клас, но положението е същото. Не знам дали ще помогне палката. Тези малки "дяволчета" нищо не признават. Аз имам часове при тях и понякога ми се налага да повишавам тон. Те кротват за малко и пак започват. Само когато имат поставена задача да работят на компютъра са тихи, но все намират да погледнат на другия компютър, да си кажат нещо обидно и т.н.  Колежката всеки ден рисува слънца на табло, ако са  се държали добре, но всичко е временно.

Напълно те разбирам и е хубаво, че споделяте и такива проблеми! Ако намерите решение е хубаво да го споделите!

Успех! 

Гинче, зная, че ти си извела повече випуски от мен, аз повеждам пети, но съм съгласа с Марго, че поколенията се сменят стремглаво.Положението и при мен не е по различно.Спокойни и тихи са в процес на работа, опитвам се да ги концентрирам определено за по-дълго време, да превръщам въпросчетата в игри, да има забавен елемент и ред други неща.След втория час започват да се уморяват и питат за "голямото".Започнат ли да говорят стъпвам пред тях и мълча, единственото, което им казвам, че ги оставям да си приказват, но колкото минути ми отнемат от часа, толкова аз ще си взема от междучасието.Тактиката помага. Излизаме навън да закусят и имам усещането, че са събрали енергия да преобърнат света. И при мен като при Дочето в края на деня са шумни и нетърпеливи да завършим. Е, въздишам дълбоко след края на всеки работен ден и се надявам с времето първолашките неволи да намалеят. Пожелавам  и на теб бързо да отмине този период и с търпение и обич да продължим напред.

 

    Децата в първи клас са шумни, палави,без навици за работа. Когато ще посрещам първолаци си изработвам табло - КОЙ Е ПО-ПО-НАЙ!!!  На него изписвам имената на децата. Всеки ден който е бил с отлична дисциплина и написана домашна работа получава цветенце или малка цветна картинка, която детето само залепя на таблото срещу името си.Така всеки месец започва състезание, което е интересно за децата и всеки ден броят кой колко цветенца е събрал. В края на месеца давам награди на класираните на първо, второ и трето място. Купувам от книжарницата интересни линийки, острилки, ключодържатели и други дреболийки. За първото място е нещо по-голямо. Това е допълнителна работа за учителя - всеки ден раздавам около 20 цветенца, но ефекта е добър - децата се стараят да са послушни и изрядни, за да получат награда последния учебен час.Така съм си "опитомила" 4 или 5 випуска !!!Едно разбрах - с награда се постига много! 

 

 

Здравей, Грета. Миналата година бях първокласничка. От няколко випуска насам, в класовете ми преобладават момчетата. В началото наистина имаше трудности,но си наложих -никакви викове и крясъци. Въоръжих се с търпение и воля, за да не се поддам на някоя "провокация". Стараех се да бъда строга, до колкото мога, повтарях им задълженията в час и междучасие, изработихме си правила- не текст, а картинки и всеки сложи своя знак, като подпис. Използвах и звънче, когато стане по- нагорещено. В края на работната седмица в тефтерчетата им поставях похвалки или стикер  за знания и дисциплина. Радваха се и брояха похвалките. Споделяхме с колежките, в края на работния ден, неволите и патилата.Вдъхвахме си кураж и така малко по малко нещата си дойдоха на мястото. Преломът бе след малката ваканция. Сякаш нови ученици имаше в класа. Да не забравя- огромна помощ и разбиране имах  от родителите.

 Пожелавам ти търпение, търпение и пак търпение, докато отмине приспособяването на твоите първолачета. Бъдете здрави.

 

 

Здравейте! Напълно разбирам за какво става дума. Моите първолаци също са много палави и шумни. Нямат навик да се изслушват, да внимават, бързо се разконцентрират. На мен рядко, но също ми се случва да ме провокират и да повиша тон. Това обаче определено не помага. Аз също използвам табло, на което лепим усмихнати човечета за награда на децата с отлична дисциплина. Децата обичат да бъдат награждавани и да се състезават. Тъй като моите дечица много обичат приказки и гатанки, когато са били послушни и внимателни през деня преди да си тръгнем получават за награда някоя кратка приказка или пък няколко гатанки. Много са недоволни и критични един към друг, когато чакайки за приказката им кажа, че днес се отлага, защото са били шумни или пък не са работили добре.Когато по време на час прекалят и станат много шумни определено помага повече ако замлъкнеш и застанеш сериозно, отоклкото повишаването на тон.

На края на деня определено съм изключително изморена, а децата разконцентрирани и по-шумни. Най-ефективно и спокойно работя първи и втори час.

Търпение и упоритост ви пожелавам "първолаци", явно много ще ни е нужно :)

До известна степен проблемът се пренася и в 5 клас. Тук големият прелом е, че вече няма слънчица, палки, цветенца, пчелички, отровни гъбки и т.н. Аз просто им казвам, да забравят за детската градина от 1 до 4 клас. На всеки, който нарушава дисциплината типично по първолашки нося кофичка и лопатка за да се чувства като вдетската градина.

Здравей,Грета.Като чета  за твоите проблеми,все едно описваш моя клас.Аз също мисля ,че за първи път имам толкова шумен клас и са 14 момчета и 5 момичета.Все се успокоявам,че до Нова година ще свикнат с новите правила и се прибирам много изморена.Решила съм и аз да направя някакво табло за дисциплината и знанията.На всичкото отгоре и родителите не помагат с нищо.Нехаят ,когато  децата имат домашна работа  за почивните дни и ги пращат без да са погледнали нищо.Просто наистина трябва да се въоръжим с търпение и да опитваме с добро.Все си мисля ,че нещата ще се подобят.Желая ти успех!

Благодаря на всички, които споделиха своя опит! И аз използвам тактиката на Цвета. В някои моменти помага, в други не. Укротяват се и след 10 мин. пак някой ще започне нещо непозволено. Наградки в предишни випуски съм давала. Врме е да го направя и сега. Утре ще давам балони на всички, които са се старали много и са били дисциплинирани.  Табло с имената и залепване на наградки със състезателен елемент е отлична идея. Ще я осъществя. "Палки"  снощи направих и днес влязоха в действие. Интерес има. Похвалки в личните тефтерчета, също е хубава идея. Това ще го правя в петък. През другите дни нямам време. Обобщих всички ваши идеи за  ползване от всеки, който пожелае.Отворена е за допълване.

Аз за сега / с едно изключение/ имам съдействие от страна на родителите. Децата идват с написани домашни и всичко, за което помоля, се изпълнява.На обяд правим "среща" и казвам на чакащите родители всичко за деня. Питам децата пред родителите как са се чувствали и имат ли оплаквания. Сутрин питам родителите, които довеждат децата дали имат забележки или други препоръки, но насаме, за да бъдат искрени.

За часовете се готвя старателно. Има презентации- мои и ваши. Има всекидневно индивидуални листове по четене за сричков и  звуков анализ, а по математика задачи. Всеки ден пиша с червено като образец в обикновените тетрадки по няколко реда за сам. работа. С една дума- имаме много работа, като  се стремя децата да са ангажирани непрекъснато. За старателно изпълнени задачи всекидневно има наградки в тетрадките- картинки за оцветяване. Но първолаците са си първолаци. Винаги е имало трудности, но с последните випуски, като че ли стана още по- трудно. От утре започваме буквите! Дано да е наслука! На вас също!!!

Техники -дисциплина.doc

 

Грета, аз преподавам във всички класове и мога да правя сравнение. В моето училище първокласниците нямат навици за труд, някои не са ходили в детска градина , имаме и специални деца, които няма как да задържим на чиновете през целия час. Но почти нямам проблем, като изключим това, че се опитват да носят тетрадката или учебника,  в които работят, за да ми показват какво са направили. Аз ходя между чиновете, а те се опитват да вървят след мен, за да ми покажат съответната тетрадка. Затова забранявам всякакво ставане от чина, нито да ходят до коша, за да хвърлят боклук или да острят молив, нито да ми показват Който е готов, вдига ръка, за да отида при него.

Феята, имах подобен проблем с дете от випуска, който изпратих. Казваше мръсни думи на децата. Първо го попитах така ли си говорят родителите му в къщи. Това го засрами и спря за известен период. Но след време пак започна. Направих един нестандартен опит. Не се гордея много с него и не е удачен ако нямаш наистина доверие в останалите ученици, но все пак опитах. позволих на децата от класа , само за един учебен ден, когато сме си в стаята да се обръщат към него не по име, а с думата, която най-често квалифицира другарите си. Повярвай ми ефектът беше поразителен. Повече не се повтори  използването на каквато и да е мръсна дума от него. Естествено имаше риск децата да продължат да се обръщат така към него, или да го направят пред деца от други класове, но слава богу това не стана. То просто успя да види как е от другата страна и това го накара да престане.

Марианче, аз пък винаги казвам, че щом устата говори "мръсни думи", има нужда от "почистване". С други думи им обяснявам, че хубаво ще насапуниша такава уста, за да не произнася повече такива думи. Поне при мен се е случвало така, че децата много се впечатляват от мисълта за сапун в устата и обикновено не се изпускат. А ако случайно се случи, обикновено им напомням за последствията и то пред всички, за да не си правят илюзии останалите. Спомням си, че веднъж даже заведох едно дете пред чешмата, а то, милото, толкова се дърпа, че на драго сърце се съгласи повече да не говори глупости.

И накрая ти желая успех в нелеката задача да се отучи ученик да говори "мръсни думи".

Дочке, методът ти ми хареса.

Изключително интересни коментари, пълни с ценни идеи!

И аз да си кажа - не че не повишавам тон отвреме-навреме, но факт е, че надвикването не върши работа. Тихи са, когато са мотивирани да слушат или да свършат нещо, но истината е, че невинаги времето им е възможно да се уплътнява по този именно начин.

Снощи на родителската среща споменах на родителите, че от децата, които са станали ученици, се очаква да имат развита в някаква степен волева сфера. Тоест - учениците да поискат да спазват правилото, че по време на учебен час се пази тишина. Волевата сфера се изгражда и развива с общите усилия на учители и родители. Така че разбиране и помощ от родителите трябва да искаме и да настояваме да ни бъде оказана.

Разбира се, при нас, учителите, е като в приказката за вълка, на когото вратът е дебел, защото работата си върши сам.

Всички предложения, които прочетох дотук, са страхотни, работещи и в известен смисъл - изход от проблема, но колкото и тривиално да звучи - децата трябва да ги учим, да ги възпитаваме  да бъдат дисциплинирани заради самата дисциплина, като уважение към правилата, а не да  търсим винаги и непременно най-интересните варианти, които ще приковат вниманието на децата и ще осигурят тишина.

Златната среда е ключът към истината, защото всяка крайност би довела до неуспех.

Методът на Дочка съм го ползвала и аз - работи без грешка.

А коментарът на Чопър - първият, е много точен и бих казала - адекватен на ситуацията. Ние, началните, трябва да мислим, че децата един ден стават петокласници и колегите не могат да изпълняват нашата (специфична) роля. Така че, според мен, е добре да ги подготвяме още от първи клас да спазват правилата.

Правилата, които самият Живот рано или късно ще им ги наложи...

Благодаря за споделеното, ще използваме всеки метод, дано има резултат.

Аз също съм имала много палави и щумни първолаци. От опит знам, че се адаптират към училищния начин на живот до нова година. Аз лично съм използвала метода с наградите, който стимулира дори и най- палавите ученици, ако е поднесен под формата на игра: " Най- добър по математика" Най- добър ученик за седмицата" и т. н. Наградите, които раздавам са малки картинки, които те събират и оцветяват. Евтино, просто и винаги успешно.

Първолаците много бързо се уморяват и разсейват. Когато пишат нещо и се разбъбрят, при нас все още вървят техники от типа на : Да надуем "Балон на мълчанието", игра "Фокус- мокус" / Всички шептят "Фокус - мокус препаратус", а аз тихо продължавам нещо от рода на "Химикалус хвататос, буквос писатос и мълчатос! " Невероятно е, но магията се получава. Звучи много загадъчно всичко, което е казано с наставка "ОС". Те се чувстват съпричастни с магията и пишат ли, пишат в бленуваната тишина. Аз ходя на пръсти около тях и помагам, на когото е нужно. При първите признаци на шум и въртене, развалям магията сама, като им благодаря за съдействието. Измислям си различни истории, идват ни на гости приказни герои - кукли, прилагам и др. подобни, продиктувани от неволята игри.

Изобретателни сме и находчиви, щом трябва да намерим изход, от който всички да бъдат удовлетворени, защото добрата атмосфера помага за успешно свършена работа, а и пречи на умората. И аз като Galni измислям разни приказни истории, за да привикнем с правилата и подпомогнем гражданското възпитание. Включително и за джуджето "Не мога", което страда под плен на един зъл великан... ако децата казват и отказват да опитат новите неща. Ех, дано успеем!