О, спомняте ли си госпожо..... (господине)?

Предпочитам да помня само най-хубавите, лошите, ако са много лоши се опитвам да забравя, ако не са толкова лоши, те сами се изнасят от паметта ми.
Абе аз и хубавите забравям, и ако не ги помня изцяло поне знам, че са били хубави и това ми стига за да ми е приятно :)

 ...важното е да се съхрани хубавата емоция и радостта, породена от нея, нали? :-)

за това съм на принципа - важното е да е весело:)
така дори и всичко да помниш, поне хубавото ще е повече, а ако забравяш - е поне знаеш, че в повечето време си се забавлявал:)

Помня всичко :) Ама гледам да не му позволявам да ми въздейства твърде много ако е неприятно. Затова пък приятните неща много ми влияят :) И сънищата, особено приятните страшно много ми влияят.

А за първия спомен, спорно е. Аз си мисля, че е един папагал в квартирата, в която сме живяли като съм била бебче, но може и да е кутията сладолед, в която никога не е имало сладолед, но аз си бях наумила, че е имало :) И двете са някъде около годинка.

Много забравям! Ама наистина много... Лошото бързо го изхвърлям и това е някаква моя защитна реакция.

ИЗВЯХВАТ спомени и песни,
прекършени крила тежат
и в земната печал унесени,
вървим по своя стръмен път.
Край нас годините минават,
като забързани вълни,
и към морето на забравата
отнасят златните ни дни.
Къде са нашите надежди,
къде са нашите венци?
Потайни извори оглеждат
ликът на скръбни мъртъвци.
И сред просторите унесени
в сънят на есенни мъгли,
напусто пламенни стрели
излъчват скръбните ни песни.
                                                          Н. Лилиев

Установила съм за себе си, че мога да запомня всичко задълго само ако в момента на случката не мисля за нищо друго, а чувствата и усещанията ми са съсредоточени само върху "сегашния момент". Независимо дали усещането е лошо или добро. Освен това не мога да си спомня много от нещата, които съм учила в училище, но пък за сметка на това си спомням отлично изводите до които съм стигнала сама. Искам да кажа, че това което съм учила в училище е опитност на някой друг, от мен се е искало да го запомня механично и съм го направила за момента, но след време съм го забравила, защото не е от значение за мен, не съм стигнала сама до това.
А първият ми спомен е още докато съм била в корема на мама, колкото и странно да звучи си спомням как ходихме да купуваме кола, татко не хареса оранжевата и избра зелена. Когато преди няколко години споделих спомена си с майка и татко те бяха много учудени. Следващия ми спомен е от люлката, в която ми беше толкова приятно, а след това когато ми скриха биберона на една годинка.

   Bраво, Nasty ! Твоят първи спомен граничи с паранормалното! това  е един феномен! А иначе си права, трябва силна концентарация в момента на събитието, за да може то трайно да се запечата в съзнанието! И при мен е така, когато се съсредоточиш върху ставащото, тогава споменът е дълготраен!
  С поздрав и :-))!