Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
На 2 октомври 1916 г. умира поета Димчо Дебелянов.
Най-нежният български поет е роден в Копривщица на 28 март 1887 г. През 1896 г. след смъртта на баща му семейството се преселва в гр. Пловдив. През 1904 г. семейството му се преселва в гр. София. Завършва гимназия в столицата, учи право в СУ "Св. Климент Охридски" и слуша лекции във Философския факултет. Работи като пресметач в Централната метеорологична станция, стенограф в Народното събрание и Софийската община. В края на октомври 1912 г. постъпва в казармата на 22-ри пехотен тракийски полк в гр. Самоков и участва в Балканската война през 1912–1913 г. изкарва Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. По време на Първата световна война е доброволец на Южния фронт. На 29 януари 1916 г. пристига на фронта, където престоява около осем месеца. Загива като командир на рота. Погребан е в Демирхисар, като останките му са пренесени в родния му град през 1931 г. Родната къща на Димчо Дебелянов е реставрирана и през 1958 г. е превърната в къща-музей.(dir.bg)
Криза
Шум се диха, шум до бога,шум и крясък, шум и бяс,цяла София в тревога -ето кризата у нас.
Шефове дебели, мазникрай палата се въртят,с новини разнообразнивестикарите крещят.
Тоз погалил, тоз зарязал,тез ще дойдат! Не! Онез.Входът някому показал,другите поканил днес.
Всички ощ неуморимитри нощи веч как не спят.Мигат ли и пред очи имвсе се кокали въртят.
Ходят, питат като в съне,не усещат глад, ни мраз.
Всички днес са кат на тръне -ето кризата у нас.
Само ние хич нехаемсъс оръфаний балтон,само ний не щем да знаем,че в червения салон
разни планове се сплитатзарад нов за нас ярем…Хатовете там се ритат,ний “магаретата” мрем!
Димчо Дебелянов
***
Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни. Кат бреме хвърлил черната умора, що безутешни дни ти завещаха - ти с плахи стъпки да събудиш в двора пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш: мамо, мамо... Смирено влязъл в стаята позната, последна твоя пристан и заслона, да шъпнеш тихи думи в тишината, впил морен поглед в старата икона: аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печелен странник, напразно спомнил майка и родина!
Елегията е публикувана за първи път в сп. "Смях", г. II, бр. 64 от 19.08.1912 г.
"В зори ще тръгна, ти в зори дойди и донеси ми своя взор прощален - да го припомня верен и печален в часа, когато Тя ще победи!" - О, Морна, Морна, в буря скършен злак, укрий молбите, вярвай - пролетта ни недосънуван сън не ще остане и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас, чертаят мрежа прилепите в мрака, утеха сетна твойта немощ чака, а в свойта вяра сам не вярвам аз. И ти отпущаш пламнала ръка и тръгваш, поглед в тъмнината впила, изгубила дори за сълзи сила. - Аз искам да те помня все така...
Снимките са мои, от миналата година през есента в Копривщица. В музея на Димчо Дебелянов има озвучаване по негови стихове, а на 15 август 2009 се проведоха тазгодишните Димчови празници в Копривщица.
Ето още по темата: http://martiniki.blog.bg/izkustvo/2009/08/16/dimchovi-praznici-koprivshtica-2009.380763
А ето и един линк, където могат да се прочетат малко известни факти за поета.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...