Амстердам и Страната на Лалетата

09 юни 2006, 14:15 Публикувано в Туризъм | 6 коментара , 2883 прочита
Амстердам – 05.06.2006

Прибрах се към 12 вечерта в къщи. Уж щях да си почивам този ден и да си легна малко по-рано, а тя каква стана. Пак пихме по няколко бири с Митко и Галя и пушихме наргиле. Нали е неделя все пак. А с това наргиле има ужасен ефект, ако пушиш малко повече, или си по-изморен. Тютюнът е приятен, с аромат на сушени плодове, а и самото бълбукане на водния филтър действа успокояващо. Само че след малко се намираш излегнал се на земята, или на някое легло и не ти се мърда наникъде. Просто ти се гледа в една точка и всичко е много спокойно.

Като се прибрах, включих компютъра, за да видя къде точно ни беше срещата на другия ден и кога. През седмицата незнайно как се организирахме три автобуса с хора от нашата специалност, за да отидем на екскурзия до Амстердам. Близко е все пак, а нормално се стига дотам за 20 евро, което прави 40евро – отиване и връщане. Предложението на университета беше за по 10-15 на човек, което перфектно удовлетворяваше всички и донякъде обяснява прилива на хора.

Срещата се оказа в 6:15 на изхода на гарата, където спират международните автобуси. Вече беше станало 00:30 и се заориентирах към лягане. Само празният ми стомах се обаждаше и се чудеше как ще изкара цял ден в Холандия, без предварително приготвени сандвичи.

В 5:00 се събудих и бухнах десетина набързо сглобени кашкавалки във фурната. През това време хапнах един грейпфрут за освежаване и се запътих да си взема душ. Тъкмо смогнах да се оправя с приготовленията и на вратата ми звънят Стефан и Христина и ме подканят да сме тръгвали за към гарата.

Гарата в Дуисбург се намира на петнайсетина минути от вкъщи пеш, а тази сутрин разходката просто беше невероятна. Въздухът беше леко хладен в ранната утрин, а небето – чисто, чисто ... Денят предвещаваше чудесни преживявания в „столицата на демокрацията”.

Събрахме се цялата група на гарата и след редовните забавяния заради организацията, се настанихме в автобусите и скоро потеглихме.

Няма да повярвате, но повече от една трета на тази екскурзия бяхме българи. Цял един двуетажен автобус, а и част от един по малък пращеше от балканско присъствие. В нашия автобус имаше още 5-6 души от турската група и двама гърци. Останалите бяха пълни с китайци, индийци и араби.

Пътуването да Амстердам мина много весело. На Петьо взе да му се пикае много по едно време и помоли на няколко пъти шофьора да спре, но трябваше да почака доста. И в Германия, братя и сестри, има неуредици. Бяха заключили тоалетната на автобуса, защото за 3 часово пътуване нямало смисъл от нея, а нашият автобус, понеже беше трети в колконата, не искаше да спре, за да не изостане от другите. Едвам устиска Петьо.

На слизане в Амстердам вече започвах да усещам атмосферата на предстоящия ден. Всички се разпръсваха на малки групички и си тръгваха по маршрутите, които си бяха предвидили предварително. А в Амстердам могат да се видят много неща. От кофи шопове, през секс музеи, мадам Тюсо, червените фенери, Амстердам арена .... може още доста да се изброява.

Първо ми направи впечатление водата, която е навсякъде. Голяма част от Холандия е строена направо върху океана, като основите на някои сгради бяха целите във вода и около тях плуваха лодчици по каналите. Направо си асоциирах с Венеция, от това, което съм виждал по снимки.

Хора – навсякъде. Беше пълно с местни жители, екстрвагантни напушалки и туристи. И всичко – в трескава подготовка за световното. Холандското оранжево можеше да се види навсякъде. По най-обикновените найлонови торбички, през блузите на минувачите, цвета на колелетата или рамките на очилата. Страната на Лалетата напълно заслужи името си в моите очи.

000_2232.jpg
В Холандия е претъпкано с колелета. Вярно, и в Германия има много, но тук... Половината тротоар винаги е зает от заключени колелета, някои от които имаш чувството, че са стояли с години и са ръждясвали там.

Тротоарите за пешеходци са по малки от алеите за колелета и току някои ти издрънчи с някой звънец, за да не те сгази.

Най – интересната картинака бяха едни колелета, на чиито предници беше монтирано нещо като малък ковчег, или каруца, където родителите возят децата си. На мен ми се стори свръх несигурно, но по броя на използващите този метод на придвижване заключих, че явно няма нищо толкова странно.

Първото място, на което се отбихме беше някакъв Секс музей. Никога не бях влизал на такова място и се нагледах на какво ли не. Имаше телевизори, излъчващи порно от 1920 година, древни останки, изобразяващи сексуален контакт между хора, или между хора и животни, восъчни фигури на Мерилин монро и други голи мъже и жени, големи до тавана пишки, които надвисват... Извратена работа са това холандците, но беше много интересно. Направих и не малко снимки.

000_2195.jpg
След музея се отбихме до най – близкия кофи шоп, за да си вземем трева и спейс кейкове. Аз нещо не бях в настроение да пуша, при условие, че цял ден щяхме да се разхождаме, но другите взеха някъде около 1 грам трева, за да има, и продължихме разходката.

На центъра гордо се изпъчваше музеят с восъчните фигури на Мадам Тюсо, диамантения център, пред който бяха застреляли Косьо Самоковеца  и още някакви сгради. На площада имаше три маскирани мима, които стояха там и чакаха да ги снимаш и да им оставиш пари, което си е обичайна гледка не само за там.

000_2208.jpg
В центъра се беше насъбрала някаква тълпа и наблюдаваше някой, който явно правеше някакво представление. Тук за пръв път се сблъсках с промитите от наркотици мозъци на някои от обикновените граждани. А до сега само ми бяха разказвали. Та:

Един човек седеше в кръга от многото хора и беше пуснал някаква странна трансираща музика. Беше облечен в някакъв нормален панталон, а очите му бяха прикрити с тъмни очила. Кълчеше се неадекватно на музика в някакви негови си танци, които само той разбираше, като вадеше нещо като факли и ги потапяше в някакъв буркан. Интересното бе, че едно действие, което се извършва по принцип за секунди, той го правеше за минути. В това нямаше никакво майсторство и изглеждаше меко казано не на място. Когато минаха 15 минути и най-същественото, което се беше случило бе, да извади нещо от някаква торба, решихме, че е време да продължим разходката си. Това явно беше някакъв театър, който, ако си в нормално състояние не можеш да разбереш.

Спряхме се на една пейка, за да се свие тревата и да пушим. Аз, както нямах желание, ми се прииска да си дръпна веднъж, за да вляза в атмосферата.

След това продължихме разходката и решихме да седнем да пием по бира някъде. Едно от заведенията ни привлече и поседнахме на няколко маси, които слънцето приятно огряваше. Пихме по една, две бири и слушахме приятната музика на трима улични музиканти, които се присъединиха до кафето с китара, контрабас и вокал. Беше много готино, като изпяха някакви ретро парчета на Guns´n Roses, Bon Jovi и т.н.

Оставихме им някакви пари и продължихме към червените фенери.

Вече веднъж бях попадал в подобна атмосфера в Брюксел, но ми се искаше да видя и прочутата алея в Амстердам. За жалост отидохме към 16:00 следобед, когато още няма наплив на хора и имаше малко атракции. Все пак от около 15на, 20 сгради се кълчеха по бельо някакви мадами и подканяха с жестове да ги посетим. Интересно бе да се види, но да беше малко по-късно...

Другите задърпаха в посока музея на мъченията, а на мен и на още част от малката ни група не ни се ходеше. Седнахме на едни пейки да ги изчакаме и си взехме по бира от близкия магазин.

Бирата в Германия е по скъпа от тази в Холандия, а и като цяло в магазините там ми се стори малко по-евтино.

Докато чакахме и релаксирахме на пейката, отнякъде се появи някакъв негър с колело, който беше тотално не в час. Говореше някакви несвързани думи и викаше на висок глас. След малко се заприближава към момчетата зад нас и започна да пее:

„Hey, Mr Tambourine man, play a song for me“.

Много мелодичен му беше гласа все пак, не може да се отрече. После се започна теория за това дали сме живи, или просто съществуваме, премина се през милярди асоциации, които не мога да възпроизведа, и точно когато вече се чудих дали има лимит в който мозъкът ти може да се повреди от глупости се върнаха и останалите и потеглихме към нова бирария, за да завършим деня подобаващо, преди да си тръгнем.

Пътуването навръщане беше прекрасно. Всички – изморени от дългия ден или заредени с впечатления и настроение. След като дремнах около час, се събудих и се попиляхме от смях с останалите в автобуса.

Определено Амстердам беше един от най-интересните градове, които съм виждал досега, и смятам да го посетя пак за в бъдеще, защото много неща не можахме да видим.


000_2206.jpg
 

Целият снимков материал от моя фотоапарат може да видите тук.