Петък, 25 Април 2008г

Вечерта преди състезанието

Първата група от отбора ни са отпочинали и се срещаме в столовата на университета, за да вечеряме. Смеем се, че организаторите така ни хранят, че ако не внимаваме, можем спокойно да качим някой килограм преди бягането и да се търкаляме по терена. Вечерята, както и обяда обаче не са тежка храна. Аз на обяд си взех пилешко с ризото и салата, а за вечеря - бяла риба с пържени картофи и някаква интересна гарнитура.

След вечеря Йенс казва отново кой в коя група е за бягането и се разделяме на три маси, за да можем да се организираме. Оттук започват и разясненията за състезанието, които всеки слуша внимателно, за да не станат обърквания след няколко часа.

Общо взето, идеята е следната: След няколко часа в базата ще пристигнат и над 300-те холандски отбора и атмосферата ще е още по-нажежена. Тъй като на старта не могат да тръгнат всички отбори едновременно, защото няма толкова място, след 00:00 часа, когато е първият старт, през 15 минути ще има нови. Целта е да има повече място за участниците и да не се наруши скоростта им на тичане. Нашият отбор е предвиден да стартира в 1:00 часа.

Състезанието е разделено на 3 старта, за по-добра организация. Т.е. ако например първата група приключи с бягането в 5:40 сутринта, тя си завършва просто тогава и последният бягащ за първата група не предава щафетата на първия от втората. Нашата втората група започва бягането точно в 6:00 сутринта. Третата група, за която ще стартирам аз – в 12:00 на обяд.

Важно е следното. С всеки един, който бяга за отбора трябва да има също някой от отбора, който да кара колело до него, за да навигира с маршрута и да окуражава тичащия. Планът ни е да се разделим по двойки. Т.е. участник 1 започва бягането, а участник 2 кара колело до него. На първия checkpoint участник 1 финишира и грабва колелото, а участник 2 слиза от колелото и бяга своя етап. На втория checkpoint Йенс и Йоб трябва да чакат с микробуса на университета, където да вземат участник 1 и 2 и да оставят участник 3 и 4, които да поемат щафетата. Надявам се да не го обясних много сложно.

Сега обаче идва трудната част. Йенс е контузен и не може да бяга и трябва някой да вземе неговия етап. Йенс бяга 10км за 35 минути и е направо жалко, че няма да може да участва. Тук обаче се намесва момчето от Турция, който си е роден в Германия, или поне е живял голяма част там. Мурат ще бяга 2 етапа по 11 км през нощта, или общо 22км. Той обаче не се притеснява, защото е бягал маратон от 42 и времената му са между 3 и 4 минути за километър. Даже виждам в очите му същия плам, който със сигурност е и в моите, а и в очите на почти всички участници.

Втората и третата група са разделени за вечерта в различни спортни зали, защото ще бъдем събудени в различно време – съответно в 3:00 и в 8:00. Голяма част от втората група отива да спи, а аз и моята група разтоварваме нещата в залата и намираме футболна топка, с която да поиграем. Навън хората се катерят по изкуствените стени, фитнесът е пълен, както и залите за squash.

С едно момче от отбора отиваме до треньорката на катерачите, или поне до момичето, което осигурява в момента катерещия се. Аз на майтап я питам, дали можем да опитаме и ние. В България съм се катерил на 2-3 места в Пловдив – на младежкия хълм и на скалата над понеделник пазара. Тук обаче трябва да имаме специална застраховка и да сме минали курс. Все пак мадамата ни насочва към спортния център, за да попитаме там, ако искаме. На нас обаче май не ни се ходи, защото резултатът ще е ясен.

Връщаме се в спортната зала и се приготвяме да дремнем малко, защото искаме да хванем стартовете както в 00:00, така и в 1:00, когато стартира Ина. Тук обаче организаторите ни казват, ще след малко ще има тренировка в залата и няма да можем да спим още там. Едва след 23:00 би могло и любезно ни молят да си съберем багажа и да се преместим някъде. На никой не му се тръгва, защото вече се вижда, че навън започват да пристигат и холандските отбори и там няма да има как да се почине. А сме малко изморени. Абе направо ни се спи доста, след цял ден ядене и обикаляне. Отстъпват ни една малка заличка, която е свързана с голямата спортна зала, и в която се съхраняват баскетболни и волейболни топки, както и всякакви съоръжения, които ги има в спортните салони. В първа част озаглавих една от подчастите „Едно от най-интересните места, на които съм спал”. Сега това обаче го бие по всички параграфи. Легнал съм на нещо като тези „кози”, които се прескачат в салоните и на навити на руло гумени настилки, които се използват за някой от курсовете с бойни изкуства, защото просто на земята всеки е заел позиция и се е вмъкнал в спалния чувал. Лампата е загасена и от време на време някой от играчите, които тренират футбол в залата уцелва вместо футболната врата, вратата на малката заличка, в която сме и някой от отбора се провиква:

-     Малко по-наляво!

Ако играех футбол и стената ми отговореше така, щях да се учудя много какво се случва.

След малко някакво момче от тренировката влиза, за да вземе баскетболна топка, но не очаква да види 10 души, превзели залата и опънали спалните чували, та трябва да ни прескача.

Малко по-късно съм заспал и се събуждам от някакъв студ. В залата става течение и се завивам със спалния си чувал, но си чувствам гърлото някак леко болящо.

С останалите се надигаме и се приготвяме да гледаме старта. Всеки облича екипите на университета и сега вече си изглеждаме и като истински отбор, когато сме заедно.

Йоб ни запознава с Каролин, която също е холандка и е другата ни организаторка за състезанието. Каролин е усмихната и весела и бързо привлича вниманието на мъжката част от отбора.

Малко преди старта

Ина облича стартовия екип и виждам, че е доста превъзбудена от това, че след около час и половина ще стартира. Съветвам я да не се плаши от отсечката и да не пести сили, защото ще бяга 3,6 км и докато ги започне, ще свършат. С нея сме тренирали заедно и тя може да държи моето темпо, при това на дистанции, по-големи от 3,6 км. Така че, изобщо не се притеснявам за нея, защото съм сигурен, че ще се справи добре. С нея ще е Феликс, който ще кара колело и ще вземе щафетата в края на етапа, където ще се сменят. Феликс има около 6км.

По коридорите вече е препълнено с народ. Виждам отново словенската група, които пак са в центъра на вниманието. Този път обаче имам камера под ръка и мога да ги заснема.

Видео 8

Университетът се е превърнал в един огромен карнавал, където хора тропат по барабани и свирят на най-различни инструменти, предлагат се бира, сокове и всякакви напитки. Ина се чуди дали да пие кафе, но я спирам. От опит знам как на старта сърцето ти влиза в гърлото, а си представям ако пиеш кафе какво може да се получи.

С останалите от групата гледаме първия старт, който е в 12:00 и атмосферата е невероятна. Навсякъде има скандиращи съотборници, които надъхват състезателките преди старта. Ина започва малко по малко да се раздвижва, защото след малко ще стартира и тя.

Времето минава бързо и вече сме на старта и остават около 5 минути. Ина се е сляла с останалите участнички и е заела сравнително предна позиция. Със
Стефан се превръщаме за малко в спортна агитка и окуражаваме нашата участничка.

След малко стартът е даден и Ина тръгва силно. Участниците правят една обиколко на стадиона и след това тръгват по продължението на маршрута, за да започнат отсечката от 185км, която трябва да избягаме отборно. След обиколката на стадиона, Ина е в първата половина и се движи с добро темпо.

След това се загубва в мрака, и поне до 8:00 сутринта няма да знам как са се развили нещата. Със Стефан отиваме да спим, защото сме изморени и трябва да си починем. Той няма да бяга, защото е с отбора, за да подкрепя Ина, но ще става в 3:00 с втората група. Аз имам време до 8:00 и след като си взимам душ и се пъхвам в чувала, бързо се унасям и заспивам.