Прелюдия за уличния музикант

Навярно си мелодия
в неделен предиобед.

Парфюм, след който се обръщам

в сънищата си.

Завила си зад ъгъла...

Навън вали,

а уличният музикант

едва започва своята прелюдия -

лилаво,

     синьо,

          бяло -

               полутонове...

Тук всяка нота има цвят

и всеки допир – собствено ухание.

Прескачат пръстите,

тактуват с капките.

Сънува уличната котка,

че си има дом,

стопанин,

който да я гали...

Навън дъждът поспря,

а уличният музикант

едва започва.

Отдавна този свят загуби

очертанията си

и всички сенки се разпръснаха

в мъглата...

Отплават думите 

да търсят пристани –

послания в бутилки за самотници.

Ще свърши някога все този ден,

ще си отиде безвъзвратно лятото –

с уханията си

     с мелодиите,

          и листата...