Върнете се към Поезия | Профил | Публикации
всички ключови думи
И който се представя, че е лесно -
простете ми, обаче е глупак!
Разделя ни един прочетен вестник
и ни сближава съмналия мрак.
И стискам зъби, да не се търкулне
сълзата ми - един излишен плод,
когато псува българския футбол
(и покрай него целия живот).
Когато всяка вечер се сбогува
с последната картина - след това
безпаметно-пияно ме целува.
(Така се люби само след Смъртта).
И аз разбирам, вече я е срещал.
В една подобна нощ е била тук.
След нея аз съм спомена за нещо.
което се е случило със друг.
Аз просто дилетантски я замествам.
И чакам да потропа някой ден.
Дано й стигнат нежност, смях и песни -
да го обича повече от мен.
Не надничай в съня ми — няма твои познати.
Мойте нощни злодеи имат ангелски облик.
И ме грабват от теб на конете крилати
и за стотен път виждам, че земята е обла.
Знам, че викам насън — запуши си ушите.
Все едно — невъзможно е да прогониш кошмара.
От далече се връщам и от страх съм пропита.
И съвсем са излишни твойте мъжки шамари.
Отдалече се връщам, ала още се връщам.
Затова не разпитвай колко дяволи срещнах.
Остани в тази наша, земна, истинска къща.
Нека аз изкупувам часовете ни грешни.
Нека теб не закачат! Нека теб и децата
да оставят на мира — да сънувате тихи.
Аз подпалих небето, аз продъних земята —
неразумно изтръгвах от сърцето й стихове.
Не, не е безпричинно. Ти недей да се стряскаш.
И не ме съжалявай — не съм толкова млада.
Мойте нощни злодеи със апостолски маски,
са мъжете, които
съм изпратила в ада.
Камелия Кондова
Не си признавам, че нагазвам в шума.
Все още няма видими причини,
за да не вярвам във добрата дума
и в тъмното, което ще отмине.
Навярно недостатъчно ме лъжат.
Или пък аз невинаги разбирам...
Осъмвала съм ничия и чужда.
И знам, че не е болка за умиране.
Не смея да ви преброя, защото -
разбирам, и на вас не ви е лесно.
И пак отложих с няколко живота
онази смърт -
пред пилците наесен.
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...