...Стихчета за деца...

За тези стихчета, които съм писал си мисля, че може и да са подходящи, но...
Като че ли трябва да са по-лично насочени, за да зарадват децата... Пускам ги все пак, пък ще се включвам с нови неща тез дни....

Снежна пързалка

 

            Тихи стъпки

             в белия сняг.

  Премръзнали пръсти.

         усмихнат хлапак...

         Снежна пързалка

         и небрежни мечти...

                  Кучешки лай,

               а навън си вали...

 

                      Крепости бели

                изпъкват в сумрака.

                         Защитни стени.

                       Измислен дворец.

                    Снежинки танцуват.

                   Снаряди прехвръкват.

                      Картина неистинска.

                               Снежен творец.

 

 

Детски мечти

Мечтая за зимата –
пухкав снежец.
И скреж по прозорците.
Улици. Лед.
Мечтая за замъци,

груби шейни.
За снежни човеци -

детски мечти.

 

 

 

Контрасти

Снежно е наоколо.
Потръпва утрото

по скрежната мъгла.
Снежинки се разтапят
и целуват в мислите ми 
слънчогледови поля.

Ритъм

 

Размазва се грима

на капки по прозорците.

Листа рисуват със червило

есента.

Оглежадат се във локви

уличните котки

и тананикат си във ритъм

със дъжда...

Иска ми се да участвам с едно стихотворение, което писах като дете. Малко е тромавко и дълго, обаче е от дете за деца.

Дядо Мраз

Приготви Дядо Мраз шейната,
за да отиде при децата.
Изведе той елени витороги
и каза на джуджетата тез думи строги:

-Хей, джуджета,
чувала пригответе
и елените впрегнете.

Джуджетата добри са и послушни.
Отидоха те в залите задушни,
донесоха подаръците за децата
и ги натрупаха в шейната.

Деца, Дядо Мраз
ще дойде ей във този час
и на всекиго ще донесе
кой каквото ще.

Веско, благодаря ти за оказаното доверие, но мисля, че за подбора ти си най - подходящия човек.Все пак общност ПОЕЗИЯ се свързва с твоето име, пък и
смятам, че би се справил по - добре от мен.:)


ЧЕРВЕНА КОЛЕДА

Мислех си, че Коледа е бяла -
като зима, като пухкав сняг,
като бялата луна, огряла
тиха нощ и непрогледен мрак.

Не било така.Била червена -
Дядо Коледа бил целият червен,
цветето по Коледа на мама
и звездата на върха зелен...

Да, така ми каза вчера,
с ококорени очи едно дете.
Искам, във чорапчето червено,
                           под елхата да намеря -
детското си сърчице.

СНЕЖИНКО

Направих си човек от сняг,
със всичките му там такъми -
очи от въглен, морков вместо нос
                                                избрах,
дори обух го с кожени налъми.

Със пръчка нарисувах му уста -
надявайки се някога да проговори,
от малко слама сътворих коса,
а баба старата метла изрови.

Загърнах го със шапка и със шал,
за да не би случайно да изстине,
а той, горкият, даже не разбрал,
че вече има и човешко име!

Нарекох го Снежинко, като сняг,
защото тя, душата му е снежна,
но явно оживя, все пак,
щом си отиде и изчезна.

Оставил беше моите неща
(не искаше по тях да се познае?!),
захвърлени във локвичка вода -
след слънцето бе хукнал да играе...

Ето двустишия - тип "късметчета":

Годината започва вече -
ще стигнеш в нея надалече.
***

Не се шегувам - ти печелиш:
късмета скоро ще намериш.
***

Ще бъде Коледа красива,
годината за теб - щастлива.
***

С успех във спорта ще сполучиш.
Тренирай - и ще ти се случи.

Още: тук.

Азбука

Слава вам творци любими
Слава вам отци любими.
Вий живота ни разкрихте
И съдбите ни открихте.
Азбуката най-свещена,
Винаги ще бъде ценна.
Тя очите ни разкри
И сърцата ни плени.
Братята ни скромни
Винаги ще бъдат горди,
Че с ум ни надариха
И радост подариха.