Синята пеперуда

Tой бе много малък.
Не си спомняше точно колко, но спомена за това, което се случи онази зима никога нямаше да го напусне. Това бе оставило белег в него, там, някъде надълбоко, защитено от всичката тъга и омраза, всичката гадост, която го заобикаляше.
Не осъзнаваше защо след толкова много време се сещаше за това нещо, но спомена предизвика у него забравено чувство, смесица от тъга, радост, обич и носталгия.
Всичко се случи преди толкова много време...
Както всяка година,заедно със своите родители, отиваше на планина за известно време.Не си спомняше точно за колко, но мисълта че отново отива да зърне бялото царство,което го обграждаше със своите зелени пазители го караше да настръхва.
Хижата беше нависоко..достатъчно високо,за да има чувството че само с едно протягане на ръка ще докосне небето,че дори и отвъд него.
Всеки един ден,всеки един момент не бяха като предишните.Разходки из планината,вечер в хижата до огнището...много често слушаше разговорите на по-възрастните и неразбирайки нищо,молеше майка си да го заведе до мекото креватче.Един ден беше малко понастинал,поради многочасовата игра в снега.Вечерта беше напрегнат, а когато този път баща му го заведе в стаята, започна да плаче и не можеше да заспи.Тогава се появи и майка му.Двамата родители започнаха да успокояват детето си,а баща му предложи да му разкажат историята за синята пеперуда.
Да,точно тази пеперуда, за която са се носели толкова много легенди,ала много малко хора я бяха виждали.Всеки мислеше тези разказвачи за луди или изобщо не ги разбираше.Разкаваха му как с майка му я видели един ден,когато били млади.Пак тук, на същото място.Затова те сега били заедно,затова и малкото момче било до тях.От нежното говорене на любящите родители,той набързо заспа...
Сутринта,както обикновено,всички станаха да закусват.Той,вече по-добре, отишде заедно с родителите си.
На масата, съвсем случйно невинният му поглед се спрял върху едно сияние,което не било нормално,не било породено от слънчевите лъчи.Казвайки че отива до тоалетната,той излязе навън.
Блясъкът станал още по-силен, но малко по-малко се отдалечавал от него.Любопитството било много голямо,затова той решил да последва това сияние.Стотина метра по нагоре от хижата,малкото момче спряло.Не могло да повярва на очите си.Малките му,измръзнали ръчички потъркали все още сънените му очи,за да се убеди,че не сънува(нещо,което бе придобил от майка си).
Приближи се още малко..блясъкът стана още по-силен.Да,това беше тя.
Синята пеперуда.
Леките и и нежни крила отразяваха едновременно синьото небе и белия сняг.С малките си,сини очи тя сякаш му намигна.Малко боязливо,той протегна ръка..Пеперудата кацна на пръста му,а той с почуда я поогледа.Седна на снега и просто и се любуваше...малкото му сърце се разтуптя от радост и вълнение.Тя бе толкова красива..със своите сини крила,малки сини очи и бели петна..тя бе едно цяло с цялата природна картина.
Момчето поостана още малко,след това я остави и се върна.Всяка сутрин,по време на закуска,с оправданието че отива до тоалетна то ставаше и излизаше навън,за да се види отново със своята приятелка,със синята пеперуда.Малко по-малко момчето много се привърза към нея..винаги когато я видеше,той сиияеше от щастие и сякаш всичко застиваше във времето..само да я гледа и да гали нежните и криле бе достатъчно усмивката да не слиза от неговото лице по цял ден.Сърцето му трепкаше при всяка една среща и раздяла с нея..вечер,докато родителите му разказваха приказката за лека нощ,той мислеше за нея.
Сутрин,когато го събуждаха за закуска,мисълта му отново бе за нея...докато не я видеше.Синята пеперуда се превърна в нещо,без което малкият човек неможеше да прекара и един ден.Дните минаваха, минаваха и срещите с това божие творение.Един ден чу техните да си говорят,че скоро заминават.Натъжи се и се обърна към прозореца.Там беше тя.
"Чула е" - помисли си то и веднага изтича навън.Майка му и баща му просто не го забелязаха..бяха заети да обмислят кога свърша почивката.Навън бе ясно,слънцето се отразяваше от снега и лъчите се връщаха обратно,рисувайки една невъобразима картина.Той изтича навън и я видя.Тя кацна на неговото рамо..и постоя така още само няколко минути.Той осъзна,че това беше последния път,когато двамата бяха заедно.Стана му много тъжно.Пеперудата го гледаше със своите сини очи,които този път бяха много тъжни.
"Можеби отива на някое друго рамо" помисли си той.Допирайки криле до неговите устни, тя излетя виско нагоре, за могат слънчевите лъчи да я погълнат в своята безкрайност.Той остана сам и започна да плаче.Факта, че същестовото, което толкова много обича отлетя от него го натъжи адски много.За него останаха само приятните и незабравими мигове, прекарани с нея..и спомена.
Той знаеше, че можеби сега тя е отлетяла, търсейки друго рамо, на което да даде обич.Друга душа, която се нуждаеше от нея.Мислеше си,че тя е само за него..но явно детската му наивност пречеше да проумее истината.Истината,че тя никога нямаше да се върне.Тя,синята пеперуда...

Днес,толкова време след тази случка, момчето отново бе на същото място.
Спомена за онази зима го връхлетя като лавина.
Усмивка се прокрадна по лицето му...от тогава бяха станали много неща,но в сърцето му имаше едно място,което бе със специален цвят...с цвета на синьото сияние.
И надеждата...

02.07г.