Провалът на гей-политиката

Четвъртото издание на „София Прайд” или тазгодишния гей-парад в София, въпреки „братската” помощ на емблематични за хомо-движението фигури като Джеймс Уорлик и Георги Кадиев, бе огромен провал за своите организатори и вдъхновители!

Наистина жалка картинка представляваха тези 250-300 изрисувани човечета (повечето сеирджии и „гости” от чужбина), оградени от плътен полицейски кордон, наброяващ над 500 пазители на реда. То не бяха полицаи с кучета, то не бяха конни патрули и жандармерийски платформи за опазване на демонстриращите от „народната любов” и „толерантност”.... Полицията задържаше за „установяване на самоличност” и „предупредителен протокол” всеки гражданин, погледнал накриво, но това не направи зрелището по-многобройно, морално и приемливо.

Веднага след приключването на „прайда”, организаторите му, очевидно взели  светъл пример от своите политически патрони, направиха несръчен опит да изкривят истината. Телевизионните репортажи недвусмислено показаха камерния брой участници в шествието. Дори активисти на гей-движението се оправдаваха в гузни интервюта за два пъти по-малкия брой демонстриращи в сравнение с миналата година. На следващия ден обаче учудената публика разбра, че не трябва да вярва на очите си и камерите, а на... раздадените лентички! По този фиктивен показател участниците в „София прайд” бяха надути до 1200, за да се отчете някакъв измислен рекорд и необходимост от нови гей-сборища.

Чиста демагогия са и прокламираните по медиите „толерантност” и „разбиране” на столичани към „различните” и техните щения. Не само заради платената полицейска закрила. Въпреки ловко манипулираните репортажи всеки втори гражданин определяше мероприятието с красноречивия епитет „гнусно”. Нормалните хора, даже върлия „симпатизант” на движението Георги Кадиев, категорично се разграничиха от исканията на гей-лесбо обществото за хомосексуалните бракове и осиновяването на деца от еднополови двойки.  

В крайна сметка най-доброто е, че „София Прайд” премина без насилие. Обществото издигна безмълвна, но непробиваема стена на присмех и презрение към „модерните” индивиди и техните политическите закрилници, за да остане вярно на християнските и семейни традиции, опазили българската нация през вековете!