Четейки една изгубена и непубликувана глава от Теория на вероятността

Магия ли?

Та ти стоиш – пред мен – до мен – за мен…

 

И – мога да те пипна.

 

Виждам как

игличките по кожата пролазват,

как пристъпват постепенно

и харесвам

                  учестеното ти леко дишане,

и тия хубави движения, гърдите ти

                                         с които се повдигат.

Аз знам

точно как красиво изглеждаш сутрин,

колко кестеняви кичури                       по чаршафите,

                                         са разпилени

как, за разлика от мен, мразиш възглавниците…

Познавам мириса на твоя сън.

        Знам точно как заспиваш

        и как с едно дихание се пренасяш

в спокойствието

                         да бъдеш с мен...

        Знам точно

с колко захар предпочиташ да пиеш кафето си,

на какви очи да ти приготвя яйцата

и как несъзнателно поглеждаш в огледалото,

за да се увериш, че от леглото тайничко

                                                      те наблюдавам.

И дори да се излъжа –

по нещо ново всеки ден във тебе аз

                                                      откривам,

но стотици пъти вече съм си го

                                                      представял.

Магия ли?

Навярно е така, защото

никак не мога да си обясня

                      капките вода под миглите ти,

когато те попитам

                               “Защо,              ме обичаш?”

                                           за Бога,

                  и не виждам

                                        никаква

                             причина

да те заслужавам.                             

                                                        Ощипи ме…