Птичи следи

І

От юг, далеч от юг се връщат

след зимите на своите надежди

птиците... Надживели пак

сезоните – съпреживените и споделените.

Прелетели океани страх, гостоприемни

брегове утехи и стремежи,

те идват уморени, озарени, окрилени,

че някога - кога не знам -

ще се издигнат толкова високо,

че всеки залез ще е изгрев ням,

бездумен, бездиханен

пред онзи плясък на крила и светлина,

идваща от края и началото.

ІІ

Зад хоризонта – моят поглед не стига –

аз и ти

– сме мираж.

ІІІ

От юг ще се завърнеш ли, далеч от юг,

след зимите на моите надежди -

като птиците?… Ще надживея ли

сезоните – самотните, несподелените?

Ще се издигнем ли така високо,

че всеки залез ще е изгрев ням,

бездумен, бездиханен

пред онзи плясък на крила и светлина,

идваща от края и началото.

В гнездата, знам, остават

най-обречените птици,

тъй както знам, че полетът единствен

е достатъчен, за да съм сигурен – обичам те!