Отново за цветята

30 декември 2005, 21:20 Публикувано в BgLOG | 0 коментара , 380 прочита
Категории: Поезия
Етикети: симжолизьм

Не помня какво е било вчера, не познавам смъртта.

Но зная какво имам в гърдите си, във кръвта.

Чувам - съществото ми живо тупти, набъбва като цвят мисълта.

...И неистово крещи, затворено с катинар във плътта.

Не знам какво е било вчера, не помня да съм играл с любовта.

Душата ми търси спасение…

Виждаш ли зад решетките, в тъмното

                                                                да разпукват цветя?