Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Малката, прихлупена и впита в земята
сладкарничка,
точно на ъгъла зад училището,
бе първата от моето детство,
която без ред
си отиде.
И няма кой днес
на децата в квартала
да продава от сладките масленки,
от захарните петлета,
от възкиселата боза в големи шишета
и от смешните дъвки “Идеал”.
По него време всичко беше държавно
и леличката зад щанда
успяваше
почти всеки ден да ни подарява
по някое застояло лукче
или карамел.
От целофановите обвивки пък
правехме на шахматните фигурки
дрехи за карнавал.
После, както обикновено
става винаги,
от ония години си отидоха
и други неща.
Езерото, пълно с окапали листа от брези,
просто се изпари.
Бог взел, бог дал –
на оня свят се пресели
и басейнът “Бялата кал”.
Последва ги и някоя-друга детска мечта
и като в детска игра, изведнъж
– ето, че вече съм мъж.
Но какво ли, какво ли не бих дал, та само за миг
да прекрача отново ниския праг на сладкарничката
и когато камбанката зазвъни,
леличката да се усмихне,
а аз да кажа смутен:
– Ще ми дадеш ли, леличко,
една лимонада? Обаче,
обаче нямам пари.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!