Солено, много солено...

16 май 2006, 02:18 Публикувано в BgLOG | 1 коментара , 2257 прочита
Категории: Нещата от живота, Литература, Невчесани мисли, Култура и изкуство, Забавление, Приятели, Любов, Размисли, Ежедневие
Етикети: глупотевини

Ето, пак стана. Бръкнах под юргана и опипах гащите си. Бяха мокри. Знаех си! Спермата ми още беше топла. Значи съм се събудил в момента на оргазма си. Не станах, за да се почистя, а се свих на една страна като ембрион. И се разплаках.
За да не си помислите, че съм някакъв лигльо, да ви кажа, че в живота си съм плакал сямо няколко пъти. От известно време насам обаче ме спохожда подобно желание, обаче не мога - очите ми са сухи. Ех, сега да можех да се разрева, си казвам, ама пусто - не знам, не мога да плача. И този път с облекчение пророних сълзи. Но се оказа, че точа повече сополи. Защо ли?
Като се върна назад в годините се сещам, че първият ми сблъсък с еротиката изпревари първото нощно изпразване, след което да се запитам “Какво стана сега?” и притеснен да изтичам в банята. В класа ми бяхме една група момчета - тайфата. По онова време уличните или училищните банди бяха нещо абсолютно непознато за нас, а сюжета на “Уестсайдска история” визираше начин на живот от друга планета и изобщо остана неразбран. Имайте предвид, че става въпрос за годините на “зрелия социализъм” в “дълбоката провинция”. Сравнявайки ги с растежа на малката ми племенница сега, в главата ми идва само думата “задръстеняци”. Големи задръстеняци сме били.
Та едно от момчетата в тайфата домъкна в училище някакво доста поолющено черно-бяло порно списание. Той се радваше на привилегията да притежава такова и да му се яви геройски ореол около главата заради простия факт, че баща му беше шофьор в международния транспорт. Взел го беше, така да се каже, “на заем”, ама тайно. И съответно тайно разлиствахме страниците в храсталаците на училищния двор и не можехме да повярваме на очите си. Друго от момчетата бе научило вече значението на думички като “секс”, “оргазъм”, “минет”, “чикии”, “сифилис”, “вагина” и набързо ни отведе у тях, където заровихме любознателно глави в речника на чуждите думи. Зазубряйки всички интересни неща от него, се прехвърлихме на знаменателната книга “Мъжът и жената интимно”, а по-късно лично аз занесох в училище брошурката “Как мъжът става баща”. Представете си колко чудно ни е изглеждало всичко и какви смешници сме били, след като никой от нас все още не бе имал истинска ерекция, а с момичетата играехме на стражари и апаши, народна топка или пък на седморката на Блейк, а не примерно на чичко доктор. И така, пленени от силата на познанието, ние решихме да видим на практика за какво става реч. Преди това обаче измерихме с линийка кой колко е надарен и без да искаме попаднахме в мрежите на обстоятелството, че размерът има значение, което и до днес остава неизкоренимо в главите на повечето от нас.
Момчето с речника на чуждите думи имаше приятел с няколко години по-голям от нас. Той бе определен единодушно, както ставаше на пионерските събрания, за наш предводител в света на секса. Имаше някаква прилика с Ален Делон, който просто обожавахме, и освен това пенисът му бе с внушителната дължина от 19 сантиметра и половина. На момчето, не на Ален Делон – от къде можехме да знаем за неговия. За асоциацията с “За кожата на един полицай”, където Делон върти страхотна връзка с Ан Парийо, няма нужда да обяснявам. Та за какъв по-добър учител можехме да мечтаем!
Решихме, че заветният ден е настъпил и един от първите петъци на лятната ваканция изфирясахме в крайградския парк. И понеже бе сравнително оживено, решихме, че дълбоките сенки на гората, крила някога хайдути и партизани, ще бъде и наша закрилница в тайното ни и срамно начинание на първото самозадоволяване. Намерихме си полянка, наредихме с в кръг и урокът започна.  Всички си свалихме я долнището на анцунга, я шортите – кой с каквото беше - и с зачервени лица заочаквахме първите усещания на непознатото. Не е нужно да ви разправям как от притеснение някои се оплетоха в дрехите си, нали? Най-накрая и “учителят” си свали анцунга, а ние зяпнахме от благоговение пред размера на пениса му, за който дотогава бяхме само слушали, както и от това, че той бе обилно окосмен, за разлика от нас. Повярвайте ми – всичко чуто беше вярно, дори в този момент си помислих, че 19,5 не е най-истинската цифра, която може да се отнесе към гледката. Пенисът му беше отпуснат, и имах чувството, че виси чак до коляното. Той го погали и започна да обяснява кое как се прави, а ние трябваше да повтаряме. Голям срам падна, понеже никой не успя да свърши. А и как ли бихме могли с нашите несръчни движения и всякаква липса на психологическа подготовка.
После седмици наред не обелихме дума за случката и за нашия провал. Обаче любопитството не остави никой на мира. Или поне така подозирам. Лично аз се заклех пред себе си, че до началото на следваща учебна година ще извоювам победа над първия си оргазъм. И от този момент започнаха непрестанните ми опити с ръцете интимно. Разбира се, излишно е да ви споменавам, че в един прекрасен ден всичко си дойде на мястото. В този ден станах най-щастливото момче на света. Бях съвсем нормален и с нищо не се различавах от съучениците си или пък от мъжете в онова черно-бяло списание. С трепет започнах да наблюдавам как се окосмявам, как растат пенисът ми и тестисите, а голямото огледало в банята стана крайъгълният камък на половото ми развитие.
Опознаването на собствената ми сексуалност не свърши дотук, това лято сложи началото. Просто изяждах с кориците всички книги, които нейде из страниците си описваха по някакъв начин полов акт и любовни тайни. Бях впечатлен от “Птиците умират сами”, книга, която се озова вкъщи с връзките на баба ми в единствената книжарница на града. Но няма да ви описвам какво блаженство беше щом ми попадна “Ваканция в Калифорния” – чиста проба обстоятелствено и подробно порно, от авторка, чието име и до днес не мога да си спомня. Чудя се дали да съжалявам за това? Тази книга ми бе подарена от една приятелка, за която ще стане дума по-късно. Първата серия на “Емануела” ме разтърси, а “Последно танго в Париж” възприех като черешката на сладоледа. И още преди да се захвана с Фройд след няколко години, бях стигнал до извода, че сексът е може би една от най-важните дейности, който ми предстоеше да върша. Почти хоби за цял живот. А любовта – е, по онова време тя имаше други аспекти. Двете неща, секс и любов, все още нямаха нищо общо. Дори и след две лета, когато за пръв път в едно от помещенията на обширното ни мазе се опитахме да правим секс с няколко години по-голяма от мен комшийка, която всъщност гостуваше за ваканцията на баба си и бе от столицата. Точно тя вече ми бе подарила порно книгата преди години. Изживяното с нея бе още един провал. Изобщо провалите в първите неща сякаш станаха закон за мен. Честно си признавам – не успях да й го вкарам. Причината: при все усърдоното ми разглеждане на порно списания и четенето на всевъзможна сексуална литература, както и след подробните разговори с момчетата от тайфата, женската анатомия си остана за мен далеч по-малко позната от мъжката, която ежедневно имах възможността да опознавам от близо. Тя бе почти загадка, а аз още не знаех тайния код и магическото заклинание на Али Баба “Сезам, отвори се!”. Успокоението: този път срамът беше по-малък, понеже явно и софиянката не познаваше особено нашият, мъжки начин на действие. Чудно как ли тогава е минал първият път между героите в “Синята лагуна”? И досега на този въпрос нямам отговор. А съм сигурен, че споделеното от приятели за техния първи път е доста оцветено. Но това е то, мъжкото преувеличаване на нещата. Не че и аз не съм страдал от същия признак – на онзи рибар, дето хванал риба с око, голямо колкото човешка длан. За пениса на “учителя” обаче не преувеличавам – беше внушителен. Като се замислих сега, чудя се дали този стрес не провокира в мен последващите ми провали и вечния отвратителен въпрос – дали съм на ниво?
От тогава изтекоха много време и сперма, но като си направя тънката равносметка, се оказва, че интимните ми срещи с жени все още са пренебрежимо малко количество спрямо интимните срещи със себе си. Какво съм получил при едните и при другите, вече се досещате, е съвсем отделен въпрос.
Малко по-късно, реших, че ще се успокоя, ако си повтарям за увереност, че всички са започвали с фалстартове като мен. Както и че фалстартовете имат край и в моя живот. Но животът не ме дочака да си направя плановете. А нощните полюции не само, че се разредиха, а се зачестиха. Пък аз ги свързвам само с едно, че чисто и просто няма човек до мен.
А спермата ми - в гащите...
Този път плаках. Вярно, малко беше, но си поплаках. Че и сополи пуснах.
А вие как смятате? Ще плача ли в бъдеще или не?