Не помня какво е било вчера, не познавам смъртта. Но зная какво имам в гърдите си, във кръвта. Чувам - съществото ми живо тупти, набъбва като цвят мисълта. ...И неистово крещи, затворено с катинар във плътта. Не знам какво е било вчера, не помня да съм играл с любовта. Душата ми търси спасение… Виждаш ли зад решетките, в тъмното                                                                 да разпукват цветя?