Николай Заяков

05 май 2006, 00:18 Публикувано в Поезия | 11 коментара , 3200 прочита
Категории: Любими автори, Поезия

Николай Заяков

* * *

Не се съмнявам, само мисля.
Сравнявам стойност и цена.
Пред благородството на риска
дребнеят власт и имена.

Животът дотъкмява всичко.
Живей, додето имаш цел.
Дори да си поет отличен,
надявай реднишки шинел.

И ти си поданик на Троя.
И ти си сляп и самоук.
Когато грешката е твоя,
успехът е на някой друг.

Словата са красива дреха
за некрасивите дела.
Но истината за успеха
са пръснатите ни чела.

RSS за коментари Коментари

# | от Веселин на 05 май 2006, 12:59

Уаааа! Много силен завършек! Благодаря ти, че споделяш любимите си автори с нас.
пп. Ама искаме и нещо твое :) Че само едно засега не ни е достатъчно ;)

# | от DimitarG на 05 май 2006, 23:16

Иво, отърви се майна от таз пролетарска поезия, доброжелателно съветвувам. Има големи пловдивчани, но те са други - Александър Бандеров, Добромир, Тодор Чонов / ранните му работи/ Тез архаизми и лозунги няма ка да заинтригуват даже зебра.

# | от sKYmAN на 12 май 2006, 23:08

Поезията си е поезия. А пуснатото стих. е достатъчно "голямо", дори за размерите на Чонов и Тонев. За Бандеров не мога да кажа нищо, но ще прочета до каквото се докопам.

# | от sKYmAN на 12 май 2006, 23:12

Видях две технически грешки.

Третит стих е: "Пред благородстовото на риска",
а петит - "Животът дотъкмява всичко."

# | от Веселин на 12 май 2006, 23:30

Винаги можеш да си саморедактираш, ако има грешки. Долу вдясно има бутон за това, който е много удобен. :) Прилича на молив, поставен върху лист. :)

# | от sKYmAN на 01 юни 2006, 21:10

Тенкс

# | от sKYmAN на 06 юни 2006, 02:19

<изтрито на 7 Август, 2007>

# | от sKYmAN на 13 януари 2007, 14:57

малко пооправих превода. така е по-добре, но има още какво да пипна и ще го направя.

# | от Веселин на 13 януари 2007, 15:19

Ама така като пооправяш, пускай ги пооправените неща в нов коментар, за да видим какво точно, как, защо.. :) ;) :) Иначе- де да знаем дали не ни будалкаш нещо, че уж си оправил ;) ;) :)

Поздрави, Иво! (да не ми се разсърдиш) :)

# | от stivir на 07 август 2007, 09:56

* * *

Една маса в самотния ъгъл,
маса обедна, маса вечерна.
Една маса в самия пъкъл
за поета Александър Бандеров.

Той седи в балтона просторен
и се смее на нещо си свое.
А край него приятели спорят
и пияници търсят си боя.

Но внезапно поетът докосва
свойта чаша невзрачна и празна.
И в студената кръчма се носи
туй, което поетът не казва.

Ако нещо душата му стяга,
аз не вярвам, не вярвам да охне.
Той мълчи между двата си бряга
като черната жалба за Охрид.

Вечерта е дошла да го вземе,
но очите му гледат през нея.
Той е там, той е в своето време,
в планината си синя живее.

Силуетът му свети неясно
с приглушена една съпротива.
Всичко в този живот е опасно,
ала никой не си отива.

Николай Заяков

# | от lubara на 05 юли 2010, 13:45

Пролетарска поезия. То не е лошо- но ако си връстник на Пеньо Пенев и най-важното, по неговото време да си го писал.

Много слабо!

Нямате права да коментирате тази публикация.

За мен

Общности

Моите RSS

Николай Заяков

RSS за коментари Коментари