* * *

Една маса в самотния ъгъл,
маса обедна, маса вечерна.
Една маса в самия пъкъл
за поета Александър Бандеров.

Той седи в балтона просторен
и се смее на нещо си свое.
А край него приятели спорят
и пияници търсят си боя.

Но внезапно поетът докосва
свойта чаша невзрачна и празна.
И в студената кръчма се носи
туй, което поетът не казва.

Ако нещо душата му стяга,
аз не вярвам, не вярвам да охне.
Той мълчи между двата си бряга
като черната жалба за Охрид.

Вечерта е дошла да го вземе,
но очите му гледат през нея.
Той е там, той е в своето време,
в планината си синя живее.

Силуетът му свети неясно
с приглушена една съпротива.
Всичко в този живот е опасно,
ала никой не си отива.

Николай Заяков

Много слабо!