Майкъл Фарадей - един от най-великите британски учени на всички времена!

На 22-ри септември 1791 година в столицата на Обединеното кралство, Лондон, се ражда един от най-великите учени на всички времена - Майкъл Фарадей. Семейството му живее изключително бедно, поради което младият Майкъл няма възможност да посещава училище както повечето си връстници. Има трима братя (Робърт, Ричард и Томас) и две сестри (Елизабет и Маргарет). Работи от 12-годинишен, като първоначално разнася вестници, а 2 години по-късно започва да чиракува при местен книговезец. Независимо от тежките обстоятелства желанието му за знания не стихва и той използва всяка свободна минута, за да чете научни книги в занаятчийницата и дори повтаря експериментите описвани в тях. Особено голям интерес за него представлявали книгите свързани с химията, физиката и електричеството. На по-късен етап от живота си споделя, че една от най-вдъхновяващите книги, които чел тогава била ‘Разговори за химията’ на Джейн Марсет.

Вечерно време Фарадей посещавал лекции, но освен да води подробни записки, младежът вземал и активно участие в научни спорове. През март 1813 година започва работа като асистент на професор Хъмфри Дейви (1778-1829 година) - световноизвестен британски физик и химик, който по това време бил директор на лабораторията в Британския кралски институт. Фарадей бил самоук, но независимо от това успял да впечатли професора със знанията си.

В периода септември 1813 - май 1815 година Дейви пътува из Европа и посещава различни научни центрове, където обменял опит със свои колеги. Фарадей го придружава, като по време на пътуването дори обмислял възможността да прекрати научната си дейност! Каква била причината за това?

Майкъл Фарадей се съгласил да придружи професор Дейви в качеството си на негов асистент, но това, което не знаел било, че ще трябва да изпълнява и функцията на негов личен прислужник. Както е известно началото на 19-ти век било време, в което класовите различия в английското общество стояли на преден план. А като се има предвид липсата на аристократично потекло на Фарадей, в научните среди той не бил третиран наравно с останалите и това се отразило негативно върху самочувствието на иначе скромния младеж. Въпреки това пътуването имало и добра страна - то дало възможност на Фарадей да се срещне със световноизвестни учени, някои от които останали много впечатлени от него, което от своя страна го мотивира да не се отказва от науката.

Завръща се в Лондон и се отдава изцяло на работата. Признанието на Фарадей идва 8 години след постъпването му в лабораторията на Британския кралски институт, когато бива назначен на поста технически ръководител.

Жени се в края на пролетта на 1821 година и със съпругата си Сара отглежда едно момиченце, останало сираче - Джейн.

В историята британският учен ще остане запомнен като откривателя на бензена (органичен разтворител), диамагнетизма и явлението електромагнитна индукция. Също така въвежда термина електромагнитно поле и формулира двата закона на електролизата, чрез които полага основите на напълно нов дял във физикохимията - електрохимията. Чете лекции в продължение на около 30 години и публикува десетки научни трудове в областта на химията и физиката.

Още приживе си спечелва прозвището ‘царят на експериментаторите’, а причина за това бил огромният брой опити, извършени през годините - около 30 000.

През 1824 година Фарадей се присъединява към Кралското общество в Лондон, а година по-късно професор Дейви се оттегля от поста си на директор на лабораторията в Британския кралски институт, като мястото му е заето от Майкъл Фарадей. През 1833 година се превръща в първия Фулеров професор по химия в Британския кралски институт, но приносът му в областта на електрохимията и електромагнетизма намира признание и извън границите на родината! През 1838 година се присъединява към Кралската шведска академия на науките, а 6 години по-късно и към Френската академия на науките. През 1849 година се присъединява и към Кралската холандска академия за изкуства и науки. До края на живота си става член на повече от 80 научни организации по цял свят!

С течение на годините здравословното му състояние рязко се влошава, като се допуска, че причина за това били многото експерименти с живачни пари, осъществявани през годините. Оплакванията му се свързвали с обща физическа отпадналост и моментна загуба на памет. Това е и причината на няколко пъти временно да поставя работата на заден план и да се лекува. Но всеки път щом се почувствал по-добре, Фарадей незабавно се връщал към експериментите, което допълнително задълбочило проблемите му.

По покана на кралица Виктория (1819-1901 година), през 1848 година ученият заживява със съпругата си в кралския дворец Хемптън Корт. През 1858 година се оттегля от активна научна дейност поради влошено здраве.

Работи до сетния си дъх - умира на бюрото си на 25-ти август 1867 година в Лондон, месец преди да навърши 76 години. Погребан е в гробището ‘Хайгейт’, Лондон. По желание на кралица Виктория до гроба на сър Исак Нютон в Уестминстърското абатство е поставена мемориална плоча в чест на британския учен.