Приятел ли? Хаха

08 март 2006, 21:21 Публикувано в Приятелство | 5 коментара , 3474 прочита
Категории: Нещата от живота
Ключови думи: защо, лесното, близкото

Защо трябва да избереш точно най-лесното?! Защо не се протегнеш малко по-нависоко? Нали на горния етаж са по-"добрите", защо не вземеш да си направиш тази разходка, ами все трябва да е най-близкото, най-удобното, най-лесното!?! Това, което ти е подадено на тепсия?! Хахаха, а аз се чудя защо това, най-близкото, ми се усмихва през цялото време подигравателно.. Жените ги усещаме тези неща - няма начин да не ме е усетила и сега разбирам, че погледът й казваше по-скоро "За какво се трепеш? На него не му се занимава да те сваля от дървото."

Имаше една такава приказка на Ран Босилек за едно момиче, което не искало да слезе от дървото и принцът правил какви ли не маймунджулъци, за да я свали и да си я вземе.

Тук има един много важен глагол - "вземе". Еми направи си малко труд! Протегни се поне! Защо аз трябва да правя всичко?! А после ела да ми обясняваш, че ме искаш! Много ти личи да ти кажа! А пък сега съвсем си пролича! Ама нейсе, гледай си момичето от партера и това е! Това е ами! После защо момичетата все нагоре по етажите шарели, еми естествено!

А приятел ли? Мц! Не, благодаря! Ще се въздържа от категоризирането ти като приятел ... или поне засега. Просто ще ти изчезна от полезрението за известно време Най-големият майтап е, че сигурно въобще няма да забележиш, но на мен ми е нужно, за да да дойде моментът (тука съвсем нескромно ще цитирам себе си в един по-раншен период):

...когато пак ще те погледна

без срам в очите и без страх -

ще се усмихна най-безгрижна,

покрила снимката ти с прах.

02.07.00

RSS за коментари Коментари

# | от Lady in red на 10 март 2006, 12:58

Чудесно, Щепси! Честно казано в началото ми прозвуча малко объркващо и неподредено, но те разбрах

, а който иска повишение няма да стои вечно на партера

, а ще работи усърдно и ще изкачва стъпалце по стъпалце, само и само, за да постигне целта си. Няма "безплатен обяд".

# | от Shogun на 12 март 2006, 11:32

Търкулнало се гърнето, та си намерило похлупак....

Та и тоя юнак (принц): щом го удовлетворяват непретенциозните момичета, незаангажиращите връзки, безпроблемните и лесни контакти - защо не? Явно това търси - а който търси, винаги намира.

А момичето от дървото ще трябва да изчака друг принц: някой с малко повече идеали и по-малка душевна инертност.

# | от Eowyn на 14 март 2006, 16:43

това беше твърде фигуративно , за да го схвана, явно аз не съм от онези по дърветата :):):)

# | от Kris на 01 ноември 2006, 17:21

Много хубаво си го написала! Знаеш ли, и аз бях от онази по дърветата, на външен вид студена и високомерна... Слязох доброволно, или по-скоро му се оставих да ме вземе. И? Принц беше 3 години и изведнъж си отиде, явно да търси някоя от партера. Извода е, че трябва да си стоим на дървото, каквото и да се случи и колкото и да сме сигурни! И тук е момента да цитирам отново Паулу Коелю, който в момента е спътник в живота ми:

"В детските приказки принцесите целуват жаби и те се превръщат в принцове. В реалния живот принцесите целуват принцове и те се превръщат в жаби."

# | от shtepselinka на 04 ноември 2006, 10:47

А бе все повече се убеждавам, че какъвто си го направиш тоя - принц или жаба - такъв ще си бъде. А най-хубаво е да си го възприемеш като жаба още в началото, ама да не си мислиш, че ще го промениш след време на принц, щото тогава става лошо. Излъжеш ли се, че можеш да преобразиш някого по свой си начин и става лошооо...

Нямате права да коментирате тази публикация.

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Приятел ли? Хаха

RSS за коментари Коментари

Връзки

Приятели