Защо трябва да избереш точно най-лесното?! Защо не се протегнеш малко по-нависоко? Нали на горния етаж са по-"добрите", защо не вземеш да си направиш тази разходка, ами все трябва да е най-близкото, най-удобното, най-лесното!?! Това, което ти е подадено на тепсия?! Хахаха, а аз се чудя защо
това, най-близкото, ми се усмихва през цялото време подигравателно.. Жените ги усещаме тези неща - няма начин да не ме е усетила и сега разбирам, че погледът й казваше по-скоро "За какво се трепеш? На него не му се занимава да те сваля от дървото."
Имаше една такава приказка на Ран Босилек за едно момиче, което не искало да слезе от дървото и принцът правил какви ли не маймунджулъци, за да я свали и да си я вземе.
Тук има един много важен глагол - "вземе". Еми направи си малко труд! Протегни се поне! Защо аз трябва да правя всичко?! А после ела да ми обясняваш, че ме искаш! Много ти личи да ти кажа! А пък сега съвсем си пролича! Ама нейсе, гледай си момичето от партера и това е! Това е ами! После защо момичетата все нагоре по етажите шарели, еми естествено!
А приятел ли? Мц! Не, благодаря! Ще се въздържа от категоризирането ти като приятел ... или поне засега. Просто ще ти изчезна от полезрението за известно време 
Най-големият майтап е, че сигурно въобще няма да забележиш, но на мен ми е нужно, за да да дойде моментът (тука съвсем нескромно ще цитирам себе си в един по-раншен период):
...когато пак ще те погледна
без срам в очите и без страх -
ще се усмихна най-безгрижна,
покрила снимката ти с прах.
02.07.00