Страх или прикриване?

    Доста изписахме по темата за това кой го е страх да започне връзка, защото дълго време е бил без и кой го е страх да започне нова връзка, защото дълго време е бил с един човек.
    Дойде ми една друга мисъл...
    Ами, ако страхът от това да започнеш нова връзка не е всъщност страх, ами е начин да прикриеш това, че все още искаш да си с дадения човек?
     Имам конкретен пример в главата си в момента. Едно момиче твърди, че не може да напусне приятеля си, защото я е страх да бъде сама, защото НЕ може да остане сама. А иначе твърди, че между тях чувствата вече не са същите, той не се държи с нея много добре - това го виждаме всички между другото... Следва въпросът, който ми мъчи главата тези дни: а бе аджеба, седя аз и ги гледам тези двамата отстрани и ги виждам колко много се обичат  - просто, непринудено, без стойки, без показни. Да, от време на време той се държи като пълен идиот, ама се обичат..."тези двамата в тяхната грешна любов" Wink Това ненужно отклонение беше.
    Думата ми е, че започнах да се замислям дали тя не излиза пред нас с това, че я е страх да го напусне, поради факта ,че тя наистина го обича и НЕ иска да го напусне.В смисъл, че  й е някак смътно ясно, че той много много не заслужава тя да го обича, но тя продължава да го прави и не може да разбере защо и за да не признава, че още го обича и че не знае защо, тъй като той не се държи добре с нея..
    ?!? Ух, много и сложни изречения!!!
    Някой разбра ли ме какво имам предвид?! Плийз, да ми обясни какво  е разбрал...