Страх или прикриване?

от shtepselinka на 05.05.2006 13:04 6 коментара , 1291 прочита
Категории: Приятели
Ключови думи: чувства, време

    Доста изписахме по темата за това кой го е страх да започне връзка, защото дълго време е бил без и кой го е страх да започне нова връзка, защото дълго време е бил с един човек.
    Дойде ми една друга мисъл...
    Ами, ако страхът от това да започнеш нова връзка не е всъщност страх, ами е начин да прикриеш това, че все още искаш да си с дадения човек?
     Имам конкретен пример в главата си в момента. Едно момиче твърди, че не може да напусне приятеля си, защото я е страх да бъде сама, защото НЕ може да остане сама. А иначе твърди, че между тях чувствата вече не са същите, той не се държи с нея много добре - това го виждаме всички между другото... Следва въпросът, който ми мъчи главата тези дни: а бе аджеба, седя аз и ги гледам тези двамата отстрани и ги виждам колко много се обичат - просто, непринудено, без стойки, без показни. Да, от време на време той се държи като пълен идиот, ама се обичат..."тези двамата в тяхната грешна любов"

Това ненужно отклонение беше.
    Думата ми е, че започнах да се замислям дали тя не излиза пред нас с това, че я е страх да го напусне, поради факта ,че тя наистина го обича и НЕ иска да го напусне.В смисъл, че й е някак смътно ясно, че той много много не заслужава тя да го обича, но тя продължава да го прави и не може да разбере защо и за да не признава, че още го обича и че не знае защо, тъй като той не се държи добре с нея..
    ?!? Ух, много и сложни изречения!!!
    Някой разбра ли ме какво имам предвид?! Плийз, да ми обясни какво е разбрал...

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от Krasy на 05 май 2006, 17:42

Аз, те разбрах, въпреки леко навързания словоред :)-според мен страх, не е точната дума-това си е навик!-А, колкото до прикриване,едва ли, по скоро на нея или на него, им се иска нещата да са както в началото но чувствата или стават по силни но не толко видими или угасват! Друго положение няма!

# | от gargichka на 05 май 2006, 18:34

Щепс, Щепс! Ама много интересни теми си подхванала днес! Направо не знам от коя да започна!!!

(както и не знам как да си почна мисълта щото имам чувството, че часове наред мога да говоря по въпроса:) )

Мисля, че разбрах какво имаш предвид. Страх ли я е или го обича. Всъщност странно: в тази (досадно честа) ситуация обикновено главния герой твърди точно обратното: че продължава да обича човека въпреки недостатъците му. И което не иска да си признае на глас и пред себе си е, че го е страх да остане сам. Странно, странно! Сигурно за теб не, де, ти си я познаваш приятелката и теб едва ли те учудва. Но всъщност й прави чест ... в смисъл ... изисква се сила, за да осъзнаеш някакъв страх.

Но то е ясно някак си, че нея щом я е страх да остане сама, както тя твърди, значи я е страх да не загуби нещо, което той й дава, тоест има нещо, което той и дава, нещо хубаво и положително. Сигурно и това е, което си видяла (и което май се наричаше любов:) ). Но айде, и да отлепим малко от примера с приятелката ти, то си е доста честа ситуация все пак ... Понякога може много да се чудиш защо двама души са заедно и защо единия ако е, да речем, голямо говедо понякога, другия не го напуска и страда. Обаче често даже ако ги гледаш двамата отстрани, почти не ги виждаш къде са тия хубавите работи. Те са си уникални и между тях си.

Охх толкова много изписах, а даже сама не знам до какъв извод достигнах. Май и аз взех да се обърквам, сложна работа!

# | от Vimp на 09 май 2006, 00:13

Това е! Сблъсъка е още от библейски времена ... страх <-> любов ..... стария завет е основан на страх, а новият - на любов ... двете се допълват взаимно ..... където има любов, има и страх, ако го няма тогава не е любов .... страх от това да не те оставят, страх дали ще отговориш на потребностите и/му ..... и така мога да изреждам до утре ... надявам се разбирате какво ви казвам! .... Браво, Savin, или щепсьо ... или както ти харесва!

# | от koumynyka на 10 май 2006, 21:40

не прикривам нищо, но наистина ме е страх, по дяволите!

# | от jy7 на 12 май 2006, 09:41

Как да започна просто незнам.Това ми е първото влизане тук .Мислите ми се губят в момента ,а искам толкова неща да споделя да ги кажа ,защото раздират душата ми и нищо не е така както беше.Всъщност живота ми никога не е бил спокоен .Напрежение ,проблеми и то защото през цялото време търся любовта.Винаги съм искала да ме обичат.Така се чувствам щастлива и способна да раздавам любов ,дори тройно от това което получавам.И винаги съм била наранявана.А сега я намерих ,но вече е късно .Не мога да направя нищо.Чувствам се така безпомощна.Боря се с това което искам и което трябва.А така го искам до себе си ,да ме прегърне ,да ме целуне нежно,но нямам това право.Защото съм семейна.Аз трябва да обичам мъжа си ,да се боря за щастието на децата си.Толкова въпроси,вече ще се пръсне главата ми.Защо сега те намерих ?Защо изобщо те намерих?Може би изобщо не трябваше да те познавам.Толкова ми беше добре да живея с мисълта че голямата любов е илюзия.Как да живея сега ?Страх ме е ужасно .Нямам смелост да се боря за теб.Как да се науча да живея ,като знам че теб те има.Страх те е за мен .Не искаш да ме нараниш.Говориш за приятелките си и аз приемам всичко защото не мога да ти дам това от което имаш нужда.И не мога да разкрия напълно какво става в душата ми ,защото ти трябва да си щастлив там далеч от мен с друга.Колко пъти сме говорили,ние сме един за друг.Точно това от което имаме нужда и двамата,но е невъзможно.Ти не искаш да разваляш семейство,а аз не искам да разваля живота ти.Трябва да се науча да живея с безценната любов в сърцето сикъм теб без да те има до мен.Но боли ужасно боли.Как да кажа на сърцето ,спри да го обичаш?Обичай съпруга си!Но не искам да не те обичам .Тази любов ме събуди и ме направи жива ..................................Ето казах всичко което ме мъчи .Незнам дали точно тук беше мястото ,но съм доволна че можах да го споделя.Не че ми олекна ,но трябваше да го направя.Днес пак ще го чуя.Ще си говорим дълго и нежно.Ах как разкъсва душата ми ,неговото "обичам те ,слънчице".Но ще се справя.Такъв е живота.А сега ще си поплача малко .

# | от shtepselinka на 12 май 2006, 10:20

Здравей, Jofita! Жалко, че ти е толкова трудно в момента, когато се включваш в блога...

Мисля, че наистина ще се почувстваш поне малко по-добре като споделяш. А за решението, което трябва да вземеш, смятам, че ти трябва време и отговорът сам ще се появи в съзнанието ти. Ситуацията е много деликатна и надали изобщо някакъв съвет може да важи, затова мисля, че времето само ще покаже. Ти само не губи надежда, че нещата ще се оправят в една или друга посока!

Нямате права да коментирате тази публикация.

Страх или прикриване?

RSS за коментари Коментари

Навигация

Начало

BgLOG

Любов

Търсене

Анкета

Как сваляте някого?

Връзки

Разглеждане

Ключови думи