В продължение на темата за хиперактивните деца

ПРОБЛЕМИ С ВНИМАНИЕТО

Ако се демонстрира разсеяност, забравяне, неорганизираност сякаш децата ” не са в час” са налице симптоми, които могат да се отнесат към проблеми с вниманието .По-често се наблюдават проблеми с концентрацията на вниманието, отколкото с обема или с превключваемостта.В тези случаи е препоръчително:

Ø Да се елиминират възможните случайни стимули, разсейващи детето, когато е важно да се концентрира.Например, при групови дейности да се подбере внимателно мястото и времето, така че детето да не се заглежда през прозореца или да наблюдава какво правят другите деца в групови игри навън.

Ø Да се организира работата на децата в часа почти постоянно.Организацията да бъде на малки “порции”.

Ø Да са налице строги правила и фиксирана програма.Децата да знаят какви са правилата, да преценяват какво постигат, какво знаят и какво могат.Ø Да се намалява натоварването с домакински задължения.Същевременно детето да не се освобождава от всички домашни дейности.

Ø Да се задават често въпроси към децата с обучителни трудности.

Ø При очевидно разсейване на отделното дете да се даде сигнал.Този сигнал би могъл да бъде,например, нежно докосване по рамото или ръката, или изговаряне на името му с нормална сила и тон на гласа.

Ø Да се ползва “системата на прикрепване” – с детето с обучителна трудност да има друго дете, което да напомня за изпълнението на отделните дейности.

Ø Да се поощрява детето, като се ползва активното окуражаване.

ПРОБЛЕМИ С МИСЛЕНЕТО

Децата с обучителни трудности имат затруднения при обобщаването.Представите са преимуществено конкретни.Абстрактното мислене не е достатъчно добре сформирано спрямо възрастовите норми.Проявява се педантично отношение при изпълнение на отделните задачи.

ПРОБЛЕМИ С ПАМЕТ

Същевременно си демонстрира много силно и с много добра представеност механична памет. При аналогични затруднения, свързани с академични затруднения, предикторите за успех изискват :

Ø Учебната програма така да е структурирана за детето, че да осигурява успешно изпълнение.

Ø Всички деца имат предпочитани модели за получаване на информация – слухово, визуално, кинестетично-тактилно.Необходимо е да се знае и използват предпочитанията на децата.

Ø Да се започне с по-елементарни дейности с един основен концепт и да се увеличават учебните концепти.Например от броене до пресмятане.

Ø Инструкциите да са ясни, кратки и прости.Ако е необходимо да се дават на стъпки, последователно във времето.Например инструкцията: “Време е за събличане “ може да е достатъчна, но ако не е, тогава се подава на отделни елементи и/или с включване на игрови модел.Може да се опитайте например с варианта: “Съблечи куклата” и после, когато действието е извършено да се продължи с “Постави куклата в леглото й”, след изпълнение на действието инструкцията да бъде: “Сега и ти се съблечи” и т.н.Когато детето е изпълнило изискванията, да не се пропуска обобщение на изпълнението и подкрепата.

Ø Детето да бъде постоянно мотивирано за изпълнение на отделните дейности в различен модел, за да се избегне ритуалност в поведението.

Ø Ако детето повтори или каже изискуемата информация, това не означава че я е разбрало.Възможно е съвсем машинално да отговори, че знае, че му е ясно, че е разбрало.За да се установи дали е налице действително разбиране е необходимо да се задават допълнителни въпроси по тематиката.

Ø Да се внасят повече допълнителни разяснения за факти и събития.Да се елементаризират абстрактните идеи.

Ø Да се използва изключителната памет на децата.Тя е предимство, което може и трябва да се включва в учебния и комуникативния процес.

Ø Да се обясняват нюансите и емоциите, чувствата, взаимоотношенията на отделни герои в разкази и приказки.

Ø Да се тълкуват различните значения на думите, да се обясняват нюансите в близкозначните думи.

Ø Да се има предвид при оценяването, че децата често ползват думи с неточно значение, повторения, непонятни изрази.

Ø Да е налице съобразяване с особеността, че децата не винаги разбират прочетения текст и той трябва да им се разтълкува.

Ø Да има строги изисквания, строг контрол за качеството на дейността на децата. Те трябва да се научат да поправят лошо извършената работа.

ОГРАНИЧЕН ИЛИ БЪРЗО СМЕНЯЩ СЕ КРЪГ ОТ ИНТЕРЕСИ

Понякога децата с обучителни трудности демонстрират упорита заинтересованост от една, единствена проблематика или често сменят интересите си, но с голяма вглъбеност в поредната тематика.Налице е ограничен или бързо сменящ се кръг от интереси.В някои случаи задълбочеността помага за по-добра организация на изпълнението на учебните задачи, тъй като след тяхното изпълнение остава повече време за локализираната тематика.По-често, обаче детето се ангажира предимно с любимата тема и изоставя училищните си задължения.За да се избегнат тези проблеми:

Ø Да не се позволява на детето упорито и настойчиво да дискутира и обсъжда само изолираните си интереси.За тази проблематика да се определи време – в междучасията, след вечеря и т.н.

Ø Да се използва избирателно положителната подкрепа.Децата реагират много добре на похвали.

Ø Да се поставят строги изисквания към работата в клас.Да се обясни на детето, че то не определя учебната дейност в училище и при подготовката на домашните работи.В този контекст да не се обсъжда количеството на домашните работи, начина на преподаване от страна на учителя и т.н. с детето.Ако има основания за промяна, та разговорите да се реализират с педагозите.Същевременно да се правят компромиси – да се позволява на детето да се занимава и с предпочитани, любими дейности.

Ø В някои случаи е необходимо да има приспособяване към интересите на детето, например животни – кучета, транспорт – състезателни коли, мода – манекени и т.н., за да се внесе съответстващ игрови модел в началото на обучението по даден предмет или в даден учебен час.

Ø Да се подготвят специални упражнения, които са свързани с интересите и с учебния предмет, който се изучава (например история – дрехи, космос – планети и т.н.)

Ø Да се използват “фикс-идеите” на децата като средство за разширяване на техните интереси.Например, ако любимата тема е животни, да се ползва за овладяване на синоними и антоними за движение и бодърстване, хранене и живота им.

ПРИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С ПОВЕДЕНИЕТО

Повечето от децата полагат херкулесовски усилия да спазват определени модели на поведение или демонстрират явно безразличие към собственото си поведение.Естествено затруднява се и начина на общуване с другите.Тези усилия са различни за отделните деца.Някои проявяват негативизъм и не желаят да влизат в комуникативни контакти.Други не успяват да поддържат разговор и са затворени в себе си. Трети не могат да овладеят безспирния речеви поток и цялостната си ,понякога странна активност.При повечето деца се наблюдава емоционална уязвимост.При подобни прояви е препоръчително:

Ø Обкръжаващата психологическа среда да е стабилна и да внася сигурност, за да се предотвратят внезапните избухвания, прояви но негативизъм или емоционални афекти.

Ø Възрастните да имат добре овладяна и контролирана прозодика на речта.Да няма напрежение, тревога, стрес, безпокойство и т.н. в гласа на учителя, родителя.Децата реагират свърхсензитивно на силно изразените паралингвистични елементи на речта.

Ø Да се има предвид, че детето както не винаги разбира собствените емоции и чувства, така не може да разбере емоциите и чувствата и на другите.Понякога трябва да се обясняват и анализират изразени чувства и емоции.

Ø Децата да научат и да използват алгоритъм от конкретни стъпки, в ситуации, когато са притеснени и разтревожени.В този алгоритъм могат да се включат например:

ü Преброяване три-четири-пет пъти на пръстите на едната или на двете ръце.

ü Дълбоко вдишване и издишване три- четири-пет пъти.

ü Казване на кратка “магическа” фраза, дори и когато е без смисъл.Например, “опа –опа- опа”.Тази успокояваща фраза може и да е определена лингвистична конструкция с внесен смисъл и значение.Подходящо е тя да има утвърдителен характер.Например фразата:“не е проблем, на е проблем, не е проблем” е по-неподходяща от фразата: “всичко е наред, всичко е наред, всичко е наред” и т.н.

ü Извършване на приятен ритуал.

ü Изразяване на желание и негово самостоятелно реализиране.Например искане да се види и разговаря с определено лице - специалния педагог, масовия или ресурсния учител и ли друго лице и т.н.

Ø Да не се приема винаги на доверие преценката на детето, че се чувства отлично.Възможно е детето да отговаря на въпросите: ”Как си? ,”Как се чувстваш?” съвсем автоматично: “Добре съм.”

Ø Да се внася помощ при подготовка на уроците, тъй като децата болезнено преживяват дори частичните неуспехи.Притесняват се, изпадат в паника и не могат да се организират да продължат с друго решение или друга дейност.

Ø Да се наблюдава детето за симптоми на депресия или еуфория.

ПРИ НАРУШЕНИЯ В СОЦИАЛНИТЕ РЕЛАЦИИ

Нарушенията в социалните релации могат да се демонстрират спрямо трудности или невъзможност да се овладеят отделните видове социални умения като:

· умения за провеждане на разговор – заемане на определени пози на тялото и фациална експресия, представяне на себе си и социална перцепция на другите, активно слушане, задаване и отговаряне на въпроси, умения за поздрав и за сбогуване, за подържане на разговор;

· умения за приятелство – създаване на приятелство, изказване и приемане на благодарност и комплименти, харесване или не на групови дейности, стартиране на дейности с другите, оказване на помощ, подкрепа на приятелски решения и активности, активно поддържане на интеракции – с търсене и приемане на обаждания и предложения, с предлагане и приемане на съвместни дейности;

· умения за трудни ситуации – критикуване и приемане на критика, отказване и приемане на отказ, следване на инструкции, отговорност за учене и работа, устойчивост към натиск от равни и по-високопоставени, противопоставящи се, извиняващи се

· умения за решаване на проблеми – рационалност и ефективност при решаването на проблеми, даване и получаване на помощ, питания за обратна връзка, убеждаване и приемане на убеждаване, договаряне и спазване на договорености. За преодоляване на проблеми в овладяването на социалните умения е препоръчително:

Ø Да се предпазва детето от ролята на мишена или обект за подигравки.

Ø Да се обясни на останалите деца (по-благоприятен вариант е те да са в група), че проблемите на детето са вид заболяване, вид персонално затруднение.Това е различие, а не по-ниско ниво на развитие, или по-ниско ниво на способности.Ако възможностите в овладяването на дадена информация при отделния човек в една област са по-ниски, то в друга са по-високи.Хората имат различни способности в различните области на познание и активности.

Ø Да се изтъкнат положителните страни и постиженията на децата с обучителни трудности и същевременно да се отбележат по-слабите постижения в някоя област на деца в относителна норма.Да се подходи внимателно за да не се създаде комплекс за превъзходство или снизходително отношение у останалите деца.

Ø Да се поощряват съучениците, когато проявяват толерантност или съчувствие и подпомагане.

Ø Да се работи за формиране на емпатийни модели при всички деца, без значение от демонстрираните в определен период възможности..

Ø Да се изтъкват силните страни в академичните умения на децата с обучителни трудности.Така децата ще бъдат по-добре приети сред останалите.

Ø Децата с обучителни трудности да се научат да реагират на различните социални знаци.Да се научат какво, кога и на кого и как да казват.Да се научат да играят различни роли.Подходящи са различните имитационни игри на поведенчески схеми.Те са полезни, защото децата се научават да спазват правила и норми на поведение.Останалите деца извеждат тези правила и норми по интуиция, чрез наблюдаване и осмисляне, подражаване и трансформиране в персонален модел.Докато децата с обучителни трудности понякога се нуждаят от тренинг на различни поведенчески модели на връстници и възрастни.

Ø Да се научи детето с обучителна трудност да отговаря правилно на поставени въпроси.

Ø Детето да се научи да използва интелекта си за придобиване на социални умения.Тъй като детето с този вид обучителни трудности е с ограничени възможности за социална интуиция, то и социалните инстинкти са слабо представени.Детето често се обижда, депресира и задава въпроси от рода на: ”Защо така се отнасят към мен?”, “Защо това се случва на мен?” и т.н. или проявява емоционално безчувствие към оскърбленията.Много често, обаче тази емоционална студенина е привидна, детето изживява тежко обидите и унизителните думи.Необходимо е да се работи за изграждане на себеуважение, значимост и адекватна самооценка.Познаването и анализирането на проблема е от значение, но това не е достатъчно.Резултативен ефект има модификацията на разбирането (чрез интелекта) в дейност, осъществяването на самоактуализация при създадените обстоятелства и ситуации.

Ø Да се използва “системата на прикрепване”.Към ученика с проблеми да се “прикрепва” ученик с устойчиво и равновесно и реално самоуверено поведение.

Ø Да се създават условия за съвместни дейности с останалите деца.Да се поощряват активните дейности и активните разговори.

Ø Ако се появи подходяща възможност да се изведе детето за дадена ситуация в позиция на макар и временен, но лидер за дадена дейност.Ако детето с обучителни трудности пожелае да направи публична изява, да се мотивира допълнително и да се поощри след изпълнението й.

Ø Да се формират умения детето да изразява свои желания, а не да очаква другите да ги отгатват.

Ø Да се използват различни типове интерперсонални интеракции – отговорности, контакти в съвместни дейности, контакти в отделни процедури, поведенчески контакт

Тренингът на социални умения да се осъществява чрез:

- директни инструкции;

- описание на желано поведение;

- моделиране на поведение – демонстрират се социални умения чрез филми, разкази, картинни изображения;

- реализират се ролево-игрови дейности;

- имитационни игри"
 Намирам програмата за изключително добра и всеки педагог би могъл да почерпи идеи от нея за конкретни подходи, които да помогнат в работата му с деца с проблеми в поведението и когнитивното развитие. Надявам се да съм Ви била полезна.

- обратна връзка;