Логика

...по швейцарски

 Или - защо да сядаш на малкия стол, като можеш да седнеш на големия?
  Така се случи, че попътувах насам-натам. Последната дестинация беше швейцарска - центъра на Европа с пейзаж, подобен на българския, лилави крави само в рекламите по нашенската телевизия и обединени в конфедерация симпатяги, говорещи на четири официални езика.
  Снимката по-горе е от едно частно имение, което е превърнало отглеждането на перуники в история и бизнес. Обаче...идеята не е да ви разказвам за бизнеса или имението, а за гледната точка.
  Прагматичният човек веднага ще си каже: "Какво прахосване на хубав дървен материал..", мечтателят (като моя милост) веднага ще се настани да пие кафе под масата, а швейцарецът...той ще седне на големия стол, със сигурност. Защото центърът на Европа е опакован в мечти, водещи до прагматични решения.
  Как ви звучи, например: Малките земеделски собственици, които имат разпръснати по на десетина места нивички да отстъпят нивичка на съседа, пък те да вземат нивичка на другия съсед,защото така се обединяват разпокъсаните парцели и се улеснява обработката...утопия, нали? Да, ама швейцарците преди тридесетина години решили да не си трошат краката да тичат от един малък стол на друг, взели, че се разбрали и го сторили. Че после и закон си измислили, да им е по-лесно.
 
  Помните ли приказката за Бременските музиканти?Аха, същата. Нашите герои не били някакви изключителни таланти, даже били лееко заплашени от изтребление за отплата на вярната служба...но нуждата да оцелеят ги накарала да се обединят и да натирят вдън-земи разбойниците.
 "Какво разхищение...на материал, трева и пространства" сигурно ще каже някой мастит градски архитект, "вместо да го усвоим и да направим една луксозна кооперацийка,те магарета от клечки плеснали "...а и кой ще го подържа всичкото това?".
  Да, ама на тревата около магаретата седят деца и пространството им разказва приказки, а подържането на красотата създава работни места, хляб за хората. И няма как маститият архитект да реши да усвои пространството, защото швейцарецът е разбрал, че традициите и красотата създават не само работни места, ами и пренасят стойност в поколенията. И взел, че се изхитрил да направи така, че всяко важно нещо хората да решават с референдум (да не може някой преходен архитект да затрие ефемерните, но непреходни красоти).
 Много имам да ви разказвам - 1001 нощи няма да ми стигнат...ама, ако човек се бори като Шехерезадчето да не му отрежат главата - и 1002 ще разказва, ако трябва. Хубавото на приказките е, че винаги са реални, нищо че ни омайват с фантазии :))
 За тази нощ - стига. Пожелавам ви дом, обгърнат в нацъфтели глицинии, който нито един шантав архитект не може да разруши (че да построи паметника пред НДК, примерно). Пожелавам ви го реално, не в сънищата:))

   Вратата е отворена за всички и големият стол ни чака :))