0 0 гласа

Ефталинг

...или мястото, което всички възрастни трябва да изградят за своите деца.
  Ако ме питате къде искам да отида отново, няма да се замислям - в Ефталинг!
  Живяла някога една благородническа фамилия. Е, да не послъгвам - не знам дали е била наистина благородническа, ама "по делата ще ги познаете". Те имали малко земя. И някак не им идвало да гледат крави на нея, не че не било рентабилно...решили да я направят на приказен парк. И така, лека-полека, с много любов се родил "Ефталинг" и се разпрострял на към 70 декара.

 
  Сега със сигурност си мислите - айде, чудо голямо...увеселителен парк, намерили начин да събират парите на хората...Сещам се за една закачка, която се въртеше из фейса: "Най-лесно ми беше в детството, щото като ти свършат парите, качваш се на близкото дърво и си набираш нови." :)) Разбира се, гледната точка на моя приятел Йори е друга:"Не всички можем, а някои не могат. Това е всичко, което може да се каже.". Но да оставим Йори да си мърмори, на мен не ми пречи да си приказвам:)).
 И сега. Отивате в околностите на Айндховен (ей го къде е, на 2 часа със самолета) и влизате през портата на викингите. И приказките оживяват.  Това не е просто увеселителен парк, там пътечките ви водят не от атракция на атракция, а от приказка в приказка. Дърветата говорят, гъбите покрай тревата запяват, щом върху тях седне някое хлапе, вълкът тропа на вратата на седемте козлета и царят наистна е гол, а драконите - огнедишащи.






  Има ли нещо по-важно за децата от приказките? (Йори!, сега е време да мълчиш, тревата по поляната не е най-необходимото условие за растене). Има ли нещо по-важно от това да покажеш на едно дете, че светът е вълшебен, да го оставиш да го изживее? Или да му обясняваш, че Танцуващите пантофки всъщност не могат да танцуват, понеже...(ама всички четете Тери Пратчет и ходите да гледате Аватар, нали?)
 Човешката душа има нужда от вълшебства. Има нужда от това да вижда приказките около себе си. Има нужда да преживява красотата. И затова си мисля, че понякога е по-полезно да разкажеш една приказка, отколкото да отгледаш една крава.  И че нужното за растежа ни мляко е всъщност ефемерно.