Първите ми опити в тази игра

01 септември 2006, 15:49 Публикувано в Дабъл проза- 2P | 1 коментара , 712 прочита
Категории: Литература
Ключови думи: 2p, проза
Като реших да се пробвам, първо написах нещо без да мисля:
“Времето бе ужасно точно. Можеше да си направиш шапка.”
После реших да се получи нещо като роман със завладяващо начало, динамично развитие и неочакван край.
“Те идваха отникъде, идваха мълчешком, злобно, страстно, всеобхватно и дръзко. Една мотика им видя сметката.”
След това реших да завърша с провокиращ въпрос, нещо което те потриса за цял живот.
“Конят се спъна и ездачът падна. Нима това беше всичко?”
И след като анализирах написаното дотук, и видях, че все първите ми изречения са по-дългите, а вторите кратки и лаконични, реших да пробвам обратното.
“Тя беше хубава. Косата и се вееше на вятъра, миглите и трепкаха, устните и се цупеха в прекрасни форми, гърдите и се повдигаха при дишане, смехът и бе звънък, един недостатък имаше само - бе ужасяващо тъпа.”


Харесва ми да експериментирам в тясното пространство на две изречения. След малко ще ви изпраскам две изречения, всяко дълго по една страница.