Светът около нас

Ей Богу, понякога се освестявам и се чудя, какво правя аз тук, какво лошо съм извършил, та трябва да гледам тези картини и да участвам в тях. Странно е, че трябва да се подчинявам на закони, които не съм създал аз. Не мога да летя, не мога да спирам хода на времето, не мога да спра да ям. Странно е че съм на почти 40 години, че трябва да изкарвам пари, да поправям счупени електроуреди и коли, да възпитавам деца, да нося отговорност и да притежавам разни неща. Да съм собственик на апартамент, къща, кола, да плащам данъци, да получавам заплата. Странно е наистина. Освен това имам жена, син, имам брада и не мога да пробягам и сто метра без да се задъхам, а едно време бягах с километри в жегата и нищо ми нямаше. Все ми се вижда странно, че тези неща са истина.

Едно време исках да стана възрастен, колкото се може по-скоро. Дразнеше ме, че на мястото на кокалчетата по ръцете ми имаше трапчинки. Когато кокалчетата взеха да изпъкват се успокоих. Сега пък ми е чудно, че мога да карам кола и че някой е имал глупостта да ми плаща петнайсет години заплата, защото съм бил "специалист".

Честно казано все си мисля, че това е грешка. Аз не съм възрастен. Някак си съм успял да заблудя хората, че заслужавам да имам всички тези неща, които имат само възрастните хора.

Честно казано, не се ми се връща и в детството. Не мога да забравя какво е това интеграл, неевклидова геометрия или да спра да заглеждам жените минаващи край мен.  Достатъчно усилия хвърлих за да ме гледа баща ми сега със същия поглед, с който го гледах аз като малък. Какво обаче съм?

Този въпрос ме тормози постоянно.

Простото обяснение за безсмъртната ми душа и тленното тяло, за мъките на земята и блаженството в рая (респ. ада) в случая не ми вършат работа. Аз искам да стигна по-далеч. Защо, освен това трябва да търпя разговорите на колегите си, когато искам да си събера мислите, защо трябва да маневрирам между пешеходците, когато бързам да се прибера в къщи, изнервен от говорещите си колеги? Защо трябва да се чудя този човек познавам ли го и той познава ли ме, и ще ме поздрави ли, или аз пръв трябва да го поздравя? Когато някой ме заговори, защо трябва да внимавам какво приказва и да внимавам какво му отговарям аз, когато в главата ми е на път да се зароди единна теория обясняваща всичко във Вселената? Защо този свят е така несъвършен, та в него непрекъснато има конфликти? Конфликти между хората и конфликти с природата?

И като нарастваше беса ми, докато търсех отговора на този въпрос ми дойде една практична идея, следствие, може би, на наученото в часовете по математика в училище и във ВУЗ-а. Нека си представим, че не светът е един, с неумолими закони, които влизат в противоречие с фината душевна нагласа на всеки един от нас, а всеки от нас си има собствен свят. Собствен свят в който той си е бог, начало и край, законодател и най-висша ценност.

И ако дотук не чувате нищо ново, то нека ви светна, че в този, мой свят например, се побира целия познат мен, и отчасти познат вам свят. Всичкият звяр и всичката природа заедно с облаците, и закона за земното притегляне, всичките вие - живи, неродени и мъртви, с които се срещам постоянно, по какъвто и да е начин.

Така, дотук всички конфликти бяха сведени до един тип - конфликт между моя свят и света на всеки индивид, който се е напъхал в моя свят. Картината от това едва ли се подобрява особено, но поне е дадена ЕДНА изходна точка, която дава обяснение на всичко, което се случва в света около мен, а именно - АЗ.

Аз съм отговорен за всичко, което се случва около мен.

Понеже съм добър и същевременно - твърде зает, аз ще оставя облаците да си плуват накъдето си искат, и студа да вилнее пет месеца от годината, карайки ме да мъкна дърва от мазето и да ги горя в камината, но ще си дам ясна сметка, че конфликта, който се е заформил между мен и всеки един елемент от МОЯ свят, е изцяло в моя власт да бъде разрешен. Това си е моя свят и аз ще реша, дали да разреша конфликта или да махна елемента, колкото се може по-бързо от света си. Когато реша да премахна конфликта, ще положа достатъчно усилия да го сторя, с ясното съзнание, че всичко зависи само от МЕН.

Ако пък светът около мен продължава да ми изглежда противен, то кой ми е виновен, че МЕ МЪРЗИ ДА ГО УПРАВЛЯВАМ?