Револусионни вълнения ;)

Уахаха, колко много щуротии стават напоследък. *хихикаща Револусион* Мими 2 в 1, каквото е кодовото име на бременната ми колежка Мимето, всеки момент трябва да стане Мими-мама. :) По-миналия петък я приеха в болницата с уговорката, че ще я държат под наблюдение 2 седмици, а после ще я "родят", но я пуснаха още на втория ден. Сега трябва да си стои вкъщи и да чака 14 февруари, когато докторите ще решат кога да вадят от нея малкия Мишо, който междувременно вече е по-голям от родителското си тяло :D. Та така де... Всички дружно чакаме Голямото събитие. (а като стана дума за бебчита, съветвам да хвърлите един поглед на http://pachibebe.dir.bg/ :)) Хе, всичко това окончателно ме запрати в небесата, но основният повод да съм най-щастливата Бейбифаче днес, е, че с приятеля ми ставаме на 6 месеца (уха-уха! :D). Отпразнувахме това порядъчно, макар и твърде набързо, на по биричка на "Корона" и сега сме в нежно очакване на понеделника, когато ще си отпиша всички ангажименти от графика и ще си го привикам вкъщи да ми види новата стая (вече окончателно се преместих при нашите). :) И... това е. Срокът свърши. Не успях да прехвърля заветното 5.50. Трябваше да уча повече по химия и да не се заяждам с учителя по география (във вторник му се разкрещях, защото ми взе "Че Гевара"-та на Лаврецки). И както всеки път, когато нещо съм сгафила, пак се заричам, че вече ще се стегна, ама... Нали знаете как е :). Сивото вещество е нищо пред липсата на чувство за отговорност. Хъх, аз имах намерение още доста да пиша, ама... 11:49, пък утре трябва да стана рано за инжекциите, а после и да тичам в редакцията. Мхърррр... А и не е като да не ми се спи ;)