Щрихи от Копривщица

 

Стръмните улици, тихите дворове,
сините къщи покрай Тополница,
хладните вечери, старите борове,
тайните срещи в третите вторници...

Още отекват по моста копита,
цвилят конете по късните доби.
Гледа Бенковски от хълма сърдито
и се гордее, че не сме роби.