Стихотворение на седмицата 29.10. - 04.11.2007; РАЗМИНАВАНЕ -Георги Джагаров

ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ


 РАЗМИНАВАНЕ

 Вл. Соколову

 Това е ясно, онова е ясно –
 тревата никне и дъждът вали…
 Е да, на тебе всичко ти е ясно.
 Но мен не ми е ясно. И боли.

 Боли. И облак над очите пада.
 Преди да кажа „да” или пък „не”,
 ти вече се прозяваш от досада,
 презрително присвиваш рамене.

 И аз се чувствам стъпкан като стръкче.
 Нищожен като пале. Унизен.
 Денят ме мъчи. И нощта ме мъчи.
 И ти си сам мъчение за мен.

 Какво съм аз? И хората какво са?
 Насам ли да вървя? Или натам?
 В главата ми се блъскат сто въпроса.
 А отговор не мога да им дам.

 Понякога допра другарско рамо,
 надникна в нечии добри очи,
 прегърнем се, разминем се и само
 остава споменът да ми горчи.

 А ти твърдиш, че всичко ти е ясно –
 дъждът валял и никнела трева…
 Но мен дори и то не ми е ясно.
 И ти не знам разбираш ли това.