Стихотворение на седмицата 26.11. - 02.12.2007; *** - Славчо Красински


СЛАВЧО КРАСИНСКИ 


  * * *

  Към залеза върви по здрача
  една усмихната жена,
  на позлатените клепачи
  играят капки светлина.

  Върви и гледа как пред нея
  блести избистрената вис –
  от радост устните й греят
  като намокрен, пресен лист.

  Белеят в здрача рамената,
  плътта ухае и зове –
  червени макове в житата
  люлеят жадни цветове.

  Угасне в сенките и мине
  отново в блесналия път –
  след нея тишината синя
  дъхти на топла, млада плът.

  И бавно гаснат висините,
  шумят уханни тъмнини
  като водите, във които
  се къпят влюбени жени.

  И класовете шепнат в здрача
  на всеки пътник из нощта
  как мина с грейнали клепачи
  една усмихната жена.