ИВАН ЦАНЕВ

ЕПИТАФИЯ НА ПЧЕЛАТА

Изпълва твоето жужене слуха, черноработник риж!

Не е ли крехкото ти име прашец, полепнал по устата?

Частиците съединяваш и вдъхваш сладост на нещата,

и между клоните те виждам, като замислен лъч кръжиш.

Завързана със нежна нишка за моя поглед възхитен,

все по-високо се изкачваш, и всеки цвят ти е стъпало.

Връх на безкористната ласка, сбогуваш се с дървото бяло

и по една пътечка звънка обхождаш стихналия ден.

Какви съкровища укриваш тъй зорко в кошера си прост,

но тази алчна стръв да трупаш не знам дали ще се насити.

Горчиво пиршество наричам аз твоя делник сред лозите,

кафява капко пот, избила по кехлибарения грозд.

Ухание на мед и болка струи от впити в мен жила,

сестра на моето усърдие, и все по-мъчно те достигам.

Посегна ли да те погаля, забиваш жилото си мигом.

А то е коренче на песен за тебе, падаща пчела!

За мен

Общности