Стихотворение на седмицата 15-21.10.2007; *** - Петя Дубарова

15 октомври 2007, 20:41 Публикувано в Поезия | 1 коментара , 615 прочита
Категории: Поезия
Ключови думи: стихотворение на седмицата, четяща българия
ПЕТЯ ДУБАРОВА 


 * * *

 Под мене като грохнал мършав кон
 денят ми олюлява се да рухне.
 Катеря се по гърбавия склон
 на своята умора. И да духне

 се моля с устни бели като прах,
 че жегата ме е изпепелила.
 И питам се – къде ли разпилях
 и волята, и цялата си сила.

 Целуваха ме глезено чешми
 с прохладното си пеещо езиче.
 Алеите ме носеха сами.
 Смехът като изплашено момиче

 избяга, щом отпуснах рамене
 на пейка със крачета разкривени.
 Самотници се вгледаха във мен
 с очите си, от старост осълзени.

 И скуката със глад на лешояд
 заглозга ни еднакво – тях и мене;
 тях – старите като изсъхнал цвят,
 мен – с толкова неща неизживени.

 Но мога ли със тях да се сравня –
 с тях – дните си на хората раздали!
 И кой приспа горящата главня
 на моя жизнен порив – старостта ли?...

 1979 г.