Стихотворение на седмицата 08-15.02.2008; Анелия Гешева - Защо си отрязах косата

08 февруари 2008, 14:39 Публикувано в Поезия | 1 коментара , 1036 прочита
Ключови думи: стихотворение на седмицата, четяща българия
Посипвам си главата с пепел. Отдавна не съм писала нищо по темата, но това не мога да го пропусна! Въпреки, че гостите и пишещите в Поезия го знаят това стихотворение:


АНЕЛИЯ ГЕШЕВА
 
 
ЗАЩО СИ ОТРЯЗАХ КОСАТА
 
Започна да прилича на въже,
което се превръщаше във ласо.
А във табуна имаше мъже,
които подозираха коя съм.
Сестра им бях – поне до оня ден,
когато се разсипах като стомна
и те видяха дявола във мен...
Красиво беше. Беше и удобно.
Не ми постлаха цялата земя,
не искаха да се покажат смели.
В косата ми поникнаха цветя –
като на Пролетта на Ботичели.
А след това пчелите – като дъжд
познаха медоносните скрижали,
но нямаше ни кон, ни звяр, ни мъж –
така отчаян, че да ме погали.
Косата ми тежеше от роса,
а беше сенокосно, жадно време...
Очи затварях, вярвах в чудеса –
и гривата ми ставаше на стреме.
А после се превърна в здрава връв,
във битие, което си отива.
Така косачът ме докосна пръв.
И пръв не забеляза, че съм жива.