ОБЪРКАНО

Съмненията не подминаха и мен.
Изплуваха като мазут в морето.
Вгорчават ми и без туй тягостния ден,
изпълнен с лудост и превзетост.

От сутринта си слагам тъмни очила,
че ми личи тъгата страшно много.
Как искам пак да бъда слънчева жена
и да не съм към себе си тъй строга!