БОСИЯТ МЪЖ

03 август 2009, 22:31 Публикувано в Поезия | 6 коментара , 277 прочита
Ключови думи: вал, босият мъж

На Вал

Босият мъж се огледа в нощта,
спрял бе за малко дъх да поеме -
тичаше сякаш го гони Смъртта
нещо любимо да му отнеме.

Босият мъж се обърна засмян,
рече си "Вече нищо не губя".
На раменете му някакъв шал
се развяваше пеперудено.

П.П. Всяка прилика с действителни лица и събития НЕ е Случайна, :))

RSS за коментари Коментари

# | от Valiata на 04 август 2009, 09:05

E, това вече е прекалено! :-( А пък ти да знаеш какви мисли се мотаят из моята глава! ;-))

# | от Анонимен на 04 август 2009, 11:12

Толкова много ми харесва! Кратко и ясно - просто прекрасно!:))

# | от Sluchaina на 04 август 2009, 16:57

Анонимният е мой, наистина много ми хареса :)

# | от pestizid на 04 август 2009, 20:53

Случайна, :-D Радвам се, че не се сърдиш на новия ми каламбур. Пък той шалът си има предистория. Малко ми е незавършено като че ли, но толкова се зарадвах, че мислите ми така бързо се материализираха.Благодаря ти.

Вал, не мисля, че е прекалено. Малко преекспонирахме този шал, ама какво пък, :)) А няма как да разбера какви мисли ти се въртят из главата, докато не ги споделиш.

# | от Анонимен на 05 август 2009, 10:35

Пестицид, да, шалът си има предистория :)) Мисля, че стихчето си е много добре така - остава с отворен край - пеперудено...

# | от pestizid на 05 август 2009, 22:35

Случайна, благодаря пак. Ами той Босият мъж като все тича, ;-D

Нямате права да коментирате тази публикация.

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

БОСИЯТ МЪЖ

RSS за коментари Коментари

Приятели