Амплитуди

Дона, преди много време бях на един малък гръцки остров, където се запознах с "капитан" Христос - не морски, а рибарски капитан. Вече беше стар и не влизаше в морето, но една вечер ме покани да отидем на брега, за да посрещнем рибарите.
Преживяването беше върховно.
Особено ме впечатли една стара тяхна песен. Не толкова текста й, а изпълнението и най-вече онова извиращо направо от сърцето чувство, което не може да се забрави. Пееха и танцуваха всички, аз също. Пяхме я няколко пъти.

Запомнил съм само два куплета, които и до сега не съм забравил. Преводът може и да не е абсолютно точен, но и да има отклонения, те са незначителни:

А може би само морето
без присмех и думи разбира
стаила се мъка в сърцето
и... бързо отдушник намира.

С вълните пак бродим в безкрая
и търсиме пристан забравен.
Не този, който ни води към рая,
а този... от чувства направен.

Някой ден ще стана мъдра,
след като премина по ръба.

И не забравяй докато вървиш по ръба да не гледаш надолу, назад, дори и в страни - само напред и то смело. Ще успееш! Направи го!

Дори да залитам, ръце ще разперя,
баланс да запазя подобно танцьор,
очите ми право напред ще са вперени
към моя далечен щастлив кръгозор.

А ако пак ме нападнат съмненията, ще ги прогоня бързо. Защото... не съм сама, :)

Не си сама, няма и да бъдеш. Освен, че можеш да се облегнеш на раменете на истинските си приятели (включително и едно от стомана), плътно до теб, независимо от обстоятелствата , ще бъде и възвърнатата ти вяра в твоето "АЗ". На него винаги и напълно можеш да разчиташ, но не забравяй, че и то ще разчита на теб.
Сигурен съм, че разбра. Бъди щастлива!

По-трудно е да върнеш нечия усмивка, но ние обичаме стръмните пътеки. Не че толкова се самопредизвикваме, но като сме попаднали на тях, няма да се отказваме. Морето очаква всеки един от нас. Да измие праха от изкачванията и спусканията, разбира се с нашата помощ... :)) Всичко ми е ясно, остава и да го приложа, защото както пише Гьоте:
"Теорията, драги мой, е суха,
зелено е дървото на живота."

Поздрави!

 

Изключително добър усет в амплитудите на чувствата!
Адмирации!!!

А сега моля да приемеш поетичният ми коментар:

Слънчевото утро
изгони облачната вечер,
едва докосната -
с рани незасъхнали.

Прегърни ме
с думи и с ласки.
Целуни ме,
но не с превземки.

Nikolaj Penjashki, благодаря за мнението. :)
Облаци, вятър, безоблачно, :)

Прям и чувствен стих. Хареса ми спонтанния начин на изразяване. Ще цитирам един пасаж, който съдържа надеждата:

 "Аз искам само да се върнеш

 от непознатото в познато,

ръцете ти да ме прегърнат..."

Поздрави Дона!

 

Благодаря, Антоан.