Зад хоризонта има страна Иначе

Зад хоризонта има страна Иначе

Не, тук не става дума за инспектор Стрезов от "Решава логиката". А за разказа "Осемнулевите" на Георгий Гуревич. И за обикновения необикновен човек, с разред десет нули (десетзначно число нервни клетки в мозъка). В повечето книги се отделя достойно внимание на силата на мисълта, независимо дали е постер на стената "Знанието е сила" или емоционален спор по темата. Тук също има спор, един срещу всички. Силата на логиката срещу закостенелите мозъци, неочакваните открития срещу аксиомите. Знанието, че светът е тъй безкраен и е невъзможно да има готов отговор за всеки въпрос, усещането за интуиция, за вземане на решения на базата на практически опит, на изключване на възможности. Защото накрая се оказва, че е по-полезно да можем да сменим гумата на колата, отколкото да решим уравненията на Бернули или Коши. Защото рядко има енциклопедисти като Леонардо да Винчи или Дмитрий Менделеев. Обикновеният човек с неговите радости и болки, с неговата любов и готовност да открива нови светове. Готовност, която е по-присъща на децата, но за щастие се проявява и при възрастния. Защото не винаги две по две е четири. Защото нашите познания за света са ограничени, а разнообразието - огромно. Защото различният случай изисква различен начин за действие. Как да кажеш, че не знаеш, по-приятно е да обявиш, че нататък няма нищо?! Ами ако има? Точно това "ами" е подтикът да бъдат открити нови светове. И когато обикновеният изследовател обяснява това с вълнението на "начинаеща поетеса", е обявен за враг. Много картинно си представям сцената - тримата роботи му сочат вратата и крещят метално "Вън, вън, вън!" (макар никъде да не се споменава, че този диспут се води в затворено помещение). И все пак законите на сушата свършват на морския бряг. Оказва се, че и чугунените глави са в състояние да разберат простите истини. Стига, разбира се, да искат да разберат.

П.П. А тук са любимите ми цитати: