Измамници, не съм слънчасала

Сигурно има хора, които си мислят, че мозъците в жегата ни се разтапят като забравен лед на плажа. Ама неееееееееееее, е моят отговор. Тук съм, сбирам топлинка за зимата и бдя!
Та случка първа:
Добре облечен мъж, в бяло, сега се сещам вече една глупост, :)) Както и да е. Малка гара. Пия кафе (3 в 1) на едно от двете барчета. За малко на масата кафе са пили и двама младежи. Та идва образът в бяло и ме пита закъде ще пътувам, отговарям му, дотолкова мога да си позволя. Пита и за момчетата, ако сме заедно да се комбинираме и да ни закара. Не, не сме. Предлага ми да ме закара. Аз обаче "Заникъде не бързам, ей сега ще дойде връзката". Мотая се наоколо, че не ми се седи на едно място. Образът обяснява на местните постоянни присъствия, че би закарал момичето без пари. Отговарям възпитано, че момичето на непознати не се доверява. Край на серията, приключи възпитано.

Случка втора:
Жега, чакам си автобуса в най-големия пек. Чакащите са се изпокрили под рехавата сенчица. Отивам да си прочета след колко минути ще дойде автобусът за нужната ми посока. Ей ги двама младежи и единият с нещастен гласец ми обяснява, че бил войник от Бургас и не му стигали парите за билет с малка сума (1,50 лв). Айде сега, войници има ли още, нали има само платени? Много дълго ми се вижда за обяснение и му казвам да ми покаже военната си книжка. Гадно изненадани от моя страна, се изнизват, като просещият пари звучно псува.