За промените в семейния кодекс

15 юни 2009, 23:58 Публикувано в BgLOG | 33 коментара , 1366 прочита
Етикети: мъже, жени, семеен кодекс, съвместно съжителство
Действащият към момента Семеен кодекс е от 1985 година. Така че промени наистина са наложителни. Според мен са наложителни радикални промени. Независимо от моето убеждение да бъда противник на гражданския брак, на църковния - също. Според действащите в РБ закони обаче само гражданският брак поражда правни отношения. И като се започнаха едни дебати: мъжът с две жени, за името на съпругата след развода, за издръжката... Наизвадиха се кирливи ризи по форумите... Да се чудиш българските жени и мъже нормални хора ли са или някакви пресметливи бездушни същества? Лично аз много се надявах съвместното съжителство да придобие по-различен статут. Най-малкото, ако двама души живеят съвместно, да могат да се възползват от данъчни облекчения. Факт е, че все по-растящата урбанизация съсипва душите ни; бачкане, яко бачкане и не усещаш умората, дребните натрупани обиди, компромисите, които лавинообразно се стоварват върху главите ни. (Може и да има някой, на когото всичко му е наред. Искам да го пипна за късмет.) И тогава някой не издържа, а тръгне ли се, спиране няма. Разводи, разводи, както е името на един бг филм. Пари за адвокати, помирителни дела, делба на имоти, декларации за съвместното имущество, "Дай си ми бойлера", разправии за децата, разправии за режима на свиждане и т.н. Критична точка е семейното жилище: то фокуси от типа - всичко на роднините ми, на фирмата, предбрачни договори, до тая гадина ще ми вземе имотеца... 77+7+8 са гласувалите в Парламента на 11.06.2009 г. Къде са останалите депутати? И възниква въпросът "А всички ли закони така се гласуват, без нужния брой гласуващи"

 То не че някой ми пречи да живея както си искам и с когото си искам. Но аз се надявах, а сега емоцията ми е прецакана. И нищо лошо не намирам в опростената процедура по съвместното съжителство. Странно, но хората се променят с времето, колкото и да не ни се вярва на пръв поглед. Колкото и да си мислим, че сме си все същите кучета, :)) Защо да няма опростена процедура единият от партньорите да си тръгне, когато се появят домашно насилие, психологически тормоз, паразитизъм? Като разбира се и мъжете, и жените могат да проявят тези неща. Не защитавам никого. Просто си искам опростена процедура, за да не се стига до ползване на професионална психологична помощ, помощ от организации като Анимус, дълги и изтощителни дела, а накрая потърпевши се оказваме всички: мъже, жени, възрастни и деца. Разбира се, който иска да сключва граждански брак, да сключва. Макар че бракът вече е изгубил от своята публичност, от това да заявиш пред всички (цялото село, целия град), че от днес до края на света и дните си ще бъдеш с този човек до теб. Сватбите се превръщат в огромни разходи, луди почерпки на роднини, които иначе едва ли ще видиш. Аз лично предпочитам парите, предвидени за такава разточителна сватба да бъдат похарчени по-разумно, да бъдат инвестирани в друг тип емоции. Може и да гледам прагматично, но три дни тумба-лумба, а после боб и леща, не е житейското ми кредо.

П.П. Статията ми ще търпи промени, така че моля да не ми правите на въпрос, че ще има промени. Това тази сутрин е отзвук на натрупаните ми мълчания по сериозни лични виждания за това как да живея.