То не че някой ми пречи да живея както си искам и с когото си искам. Но аз се надявах, а сега емоцията ми е прецакана. И нищо лошо не намирам в опростената процедура по съвместното съжителство. Странно, но хората се променят с времето, колкото и да не ни се вярва на пръв поглед. Колкото и да си мислим, че сме си все същите кучета, :)) Защо да няма опростена процедура единият от партньорите да си тръгне, когато се появят домашно насилие, психологически тормоз, паразитизъм? Като разбира се и мъжете, и жените могат да проявят тези неща. Не защитавам никого. Просто си искам опростена процедура, за да не се стига до ползване на професионална психологична помощ, помощ от организации като Анимус, дълги и изтощителни дела, а накрая потърпевши се оказваме всички: мъже, жени, възрастни и деца. Разбира се, който иска да сключва граждански брак, да сключва. Макар че бракът вече е изгубил от своята публичност, от това да заявиш пред всички (цялото село, целия град), че от днес до края на света и дните си ще бъдеш с този човек до теб. Сватбите се превръщат в огромни разходи, луди почерпки на роднини, които иначе едва ли ще видиш. Аз лично предпочитам парите, предвидени за такава разточителна сватба да бъдат похарчени по-разумно, да бъдат инвестирани в друг тип емоции. Може и да гледам прагматично, но три дни тумба-лумба, а после боб и леща, не е житейското ми кредо.
П.П. Статията ми ще търпи промени, така че моля да не ми правите на въпрос, че ще има промени. Това тази сутрин е отзвук на натрупаните ми мълчания по сериозни лични виждания за това как да живея.
Аз лично съм "бракувана" със семейна имуществена общност и смятам, че е справедлива, даже и ако единият от съпрузите не работи. Но ако има опасения за брак по сметка, трябва да си съществува и предбрачен договор - да си се знае предварително какво и що - всъщност, семейната имуществена общност Е предбрачен договор, само че с уговорката 50:50. Все пак не трябва да се забравя, че самото възникване на семейството е свързано с частната собственост и необходимостта за ясни правила за унаследяване и евентуална делба. Обичам мъжа ми, няма да се развеждаме "докато смъртта ни раздели", но при все това сиренето е с пари, хората се променят, обстоятелствата се променят и трябва да се знае, какво би било, ако...
Не ми е ясна на мен разликата, ако и за двете ходиш да се подписваш някъде си, че живееш с някого...
Собствеността, примерно, обща ли е при съвместно съжителство? (Говоря за страните, в които е озаконен статут)
Децата зачитат ли се на бащата, без да трябва да търчи по нотариуси и да "припознава"?
Беше ми важно да съм съпруга на един определен човек.
От тук нататък не знам дали ще срещна някого толкова важен, че да поискам да стана съпруга отново.
Тъй че май ще си остана и аз със съвместното съжителство. Дори не съм убедена,
че и да имаше възможност да е законно това, че живея с някого, щях да ида да се подписвам.
Ако двама души живеят на семейни начала, както толкова много хора (аз също нямам намерение да се женя, както съм казвала неведнъж), то те обикновено се редуват как да си купуват нещата или пък се правят договори и т.н. Това може да се уреди. Проблем номер 1 са децата-защото бащата трябва да предприема някакви абсурдни действия, за да ги узакони (все едно и без това не е толкова трудно да накараш мъжете в България да се грижат за децата си). След като ги узакони, не знам какви права има. Аз съм била в ситуацията, в която трябваше със съд да си извадя международен паспорт за екскурзия. Дали при узаконяване, родителите автоматично получават попечителство като при гражданския брак-не знам. Но ситуацията с децата трябва изключително внимателно да се обмисли и да се промени кодекса. Няма смисъл да се преструваме, че живеем още като преди 50 години. Трябва да се направи така, че децата да получават равни права върху родителите, независимо последните дали са женени или не. Т.е. според самото родителство трябва да се въведе като статус-без значение заедно или поотдлено живеят родителите-да се прави предродилен договор кой каква отговорност ще поема и това е. Ако искаш права, трябва да имаш и задължения.
Трябва да има начин, при който двама души да заявят желанието си да поживеят заедно за известно време, някаква форма на договор, в който да уточнят кой какви права дава на другия и какви задължения приема. Знам че е трудно да се измисли, но според мен трябва.
Аз лично не бих се разправяла с такъв баща, който не иска да се грижи за детето си, даже и финансово. Майната му, да ходи да се дави в Дунава, той губи от цялата работа, само е добре да се откаже от родителски права, да се знае поне, че не е баща на това дете.
Не смятам ,че е кой знае колко "морално" да направиш на някого дете и после да го зарежеш. Детето се прави от двама. И щом двамата съзнателно са взели това решение, тогава и двамата са длъжни да се грижат за това дете.
А вашите "хляб и гуменки" - ми извинявайте, но знам (или си мисля че знам) какво съм и струвала на мама, за да ме отгледа сама, така че не мислите ли, че отношението ви е...
Ограничение в броя символи ли има?
Никак не омаловажавам заслугата на майка ти, която без съмнение те е отгледала трудно.
И какво значи щом е решила да поеме бремето да е самотна майка? Мама е била съвсем женена, когато ме е заченала и баща ми изрично е казал, че иска тя да забременее. Даже ходила по лекари, защото не забременявала. И след това той решил, че предпочита да няма деца. Ти сериозно ли?
Sorry, ама голям зор и аз видях с тоя дълъг коментар. Пък не си го бях запаметила предния път и го възстановявах.
Тая работа за семейното жилище не е ли и сега така? Аз мисля, че и до сега, ако жилището е на мъжа, обаче децата са дадени на майката, съдът й присъжда, че може да живее там до пълнолетието на децата? Може и да греша, не съм особено запозната, но съм чувала за такива случаи.
В интерес на истината, аз лично познавам жени, които искат да прецакат съпруга си, като му ползват апартамента заради децата. Говорим за съвсем користно използваческо отношение. Но законът, освен да защитава частната собственост, трябва да защитава на първо място децата, естествено.
Съжителството, където е нормално регламентирано, включва невъзможните без регламентация - взаимни (т.е. семейни) здравни и социални осугуровки и родителски права+задължения, както и ограничени права на взаимно наследяване в случай на смърт. Ние нямамаме много развита система на семейно осигуряване , нито на семейно подпомагане от страна на държавата - затова и опитите да ни регламентират съжителството ни изглеждат като намеса в личния ни живот.
Регламентирането където е измислено Е договор. Просто се подписва с по-малко тържественост от брачно свидетелство - не в зала за церемонии, а в кабинета на упълномощен общински служител в рамките на работното време. Има места където това съжителство не ограничава пола на двойките и покрай хетеросексуалните двойки, които искат това вместо брак е достъпна форма на регистрация за гей двойките. Знам със сигурност за Франция, защото съм била гост на такава "сватба". Така е и в Холандия. Специално питах двете девойки дето "се взеха" във Франция защо им е важно да го регистрират по законноустановения начин. Отговорът си беше като при нормалните хетеросексуални: защото мислим да живеем цял живот заедно, защото можем на основание на този договор да ползваме повечето от правата на семейство, и най-вече ако едната си загуби работата да ползва семейното здравно и социално осигуряване и защото мислим да осиновем дете и исакме и двете да имаме родителски права.
ПП. на който му се чете как е регулиран ПАКС-а във Франция - пише се така PACS. Повече от половината паксове са сключени между хетеросуксулани двойки. има и казуси на братя и сестри с голяма разлика, когато единия се грижи за другия. Но пак казвам - във Франция, самата социална политика и имущетствена общност са така нагласени, че прави смисъл квазисемейните общонсти да са регистирирани. Пък в България, цялата олелия е за да се намали безумието на съдебните циркове при гадните разводи. Това просто не прави смисъл.
Дени е права, че от съществено обществено значение е единствено да се уреди статута на децата. Но затова си има закон за закрила на децата. И той като се развие добре по отношение на правата и задърженията на родителите - само трябва да се препише в семейния кодекс или да се прапрати към него от семейния кодекс.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви