За мисленето - 5

  И тъй като става въпрос за мисленето, от това възникват и други въпроси за уточняване. Мисленето протича и се извърщва в ума. Но какво представлява ума? Самото мислене е математика с всичките и функции, така както всичко, което ни заобикаля е математика. Всяко едно нещо и всяко едно събитие или явление е подчинено на нея. Всичко е плод на подреждане.
  За да подреждаме обаче е необходимо пространство. Това представлява и ума в същността си - едно празно пространство. Ако то действително е празно, няма да има с какво да си мисли, защо да се мисли - ще бъдем абсолютно свободни. Но ние не сме. Пространството на всеки е запълнено до краен предел. Понеже всичко се е създавало и се създава по подобието на нещо друго, така и по подобието на ума са изградени много неща. Ще използвам една прилика, която според мен е удачна. Домът е създаден по подобие на ума. Той представлява едно празно пространство, докато не го напърним с необходимите за нас неща. Някои са по-дълготрайни, докато други са краткотрайни и се налага да ги зареждаме или приемаме по-често. Ако е необходимо да мислим, тоест да подредим нещо, ще ни трябват първо необходимите неща за това. 
  Ако не ги намерим в ума си, тоест в участъка, наречен памет, където събираме и се съдържа всичко необходимо за нас, започваме да ги търсим навън. Аз за себе си съм убеден, че всичко което ни е основно необходимо си го имаме в паметта. Проблема за ненамирането на необходимото ни не е липсата му, а неправилната подредба на нещата ни, както и многото излишни неща, които утежняват използването на съдържанието на паметта. И това е едно от нещата, които довеждат до загуба на време при мисленето.
  Запомнете това - времето. Ще стигнем и до определянето на важността на времето по-нататък...
www.teoria1.com