За мисленето - 4

А сега да обобщя до тук и да прибавя пропуснатото. Има едно нещо, което ни кара да се замисляме. То поставя началото, то е самото начало. И това е съмнението.
  Вярваме ли, няма за какво да се замисляме - всичко е вече решено. Но усъмним ли се в нещо, започнем ли да се съмняваме - вярата вече не ни върши работа, с нея е свършено. Вярата в същината си е концентрация върху идеи, и приемането им за окончателна и неоспорима истина.
  Съмнението води до разконцентриране, оспорване и анализиране на истините, което вече е мислене. Разконцентрирането води до повишаване на вниманието, което в същността си е обхващане с взора си на всичко, което ни заобикаля. Да внимаваме значи да не пропускаме нито един детайл от картинана, да виждаме всичко, което става около нас и с нас. И това предполагам знаете, че е много трудно за постигане и не става отведнъж, а са необходими постоянство и воля. Освен горепосочените и волята са нужни непоколебимост и безкомпромисност.
  Колебанията създават ситуации и привикват агенти, циято цел е да дадат сила и да увеличат колебанията, за да бъдем неутрализирани и изведени от себе си. Всяко едно колебание и довеждането ни от него до неутрализация и извеждане от себе си, е резултат който ни връща назад. Всяко едно колебание хвърля много от труда ни до този момент на вятъра. Всяко изпускане на контрола, загубата на внимание и липсата ни от себе си или от действителността предоставя възможността на системата да ни върне всичко, от което сме се освободили.
  Има една народна поговорка- миг невнимание, цял живот страдание. И както се вижда до тук- това което трябва да правим, за да се научим да мислим са няколко неща постоянно, което е много уморително, а умората от мисленето ще ни преследва доста дълго време. Поради тези причини мисленето въобще не е нещо примамливо и най-вече упорито се избягва да се прави...